Галерия

1

До 2014 Гърция трябва да намали разходите си за социално осигуряване с 3% от БВП или 6,3 милиарда евро. Това стана ясно само ден след пристигането на техническата група на надзорната тройка в Атина. Тя се е заела да изготви до юни 2012 точна програма за преструктурирането на социалната политика на Гърция, за да може осигурителната система на страната да влезе в тесния ръкав на икономическата криза.

Въпреки окастрянето на пенсии и добавки, гръцките пенсионно-осигурителни фондове продължават да показват сериозни дефицити. Според данните за първите два месеца на тази година осигурителните каси в Гърция вече са използвали 27% от полагащите им в от бюджета средства. Най-големият социално-осигурителен институт ИКА до края на февруари 2012 е погълнал 64% от годишната си държавна субсидия. Осигурителният фонд на земеделците е изразхосдвал 25%, а тези на заетите на свободна професия и на служителите в организациите за местно самоуправление са усвоили по 35% от полагаемите им държавни средства. С тези данни става ясно, че Гърция няма да се размине без допълнителни съкращения на пенсиите и социалните помощи.

Рецесията и повишената безработица от друга страна само допринасят за влошаването на състоянието на гръцките осигурителни фондове. До момента отклонението между планираните и събраните приходи от социални осигуровки е шест милиарда евро, което поставя под въпрос оцеляването на пенсионните фондове. Надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия е дала задача на две нейни технически групи да се заемат с въпроса за устойчивото съкращаване на разходи. Едната група работи усилено в Сметната палата и се е заела с харчовете на централното управление. Другата е създадена главно от членове на Международния валутен фонд и от ударната група на Хорст Райхенбах от Европейската комисия, които ще излязат до края на седмицата с анализ на текущите разходи и нужните съкращения.

В последния доклад на фонда за състоянието на гръцката икономика от края на миналата година се посочваше, че страната няма да се размине без допълнителни съкращения на пенсиите. В него се казва, че заради рецесията невнасянето на здравни и пенсионни осигуровки ще скочи, както и разходите за социално осигуряване. Те ще се увеличат до 2015 с 0,6% от БВП, което е значително по-голям процент от средния за Европа, се сочи в доклада. За да се коригира на ситуацията трябва незабавно да се предприеме по-смело намаляване на високите и средни пенсии, а да не се предприема еднозначно окастряне на всички пенсии. Това ще помогне и за по-справедливото разпределение на тежестта на фискалната консолидация. 

Оздравяването на гръцката икономика не може да се изпълни само със съкращения от социално-осигурителните фондове и на дневен ред идва и административната реформа. С правителството трябва да съкрати разходи между 1%-3% от БВП, като уволни 15 хиляди държавни служители през тази година и закрие около 100 неефективни публични предприятия и организации, както и немалко отдели и подразделения на различни министерства. Социалните помощи също ще паднат под ножа и след като бъдат съкратени, страната ще си спести 2,1 милиарда евро или около 1% от БВП до 2014. Слаби звена в бюджета остават здравеопазването и организациите за местно самоуправление. От началото на годината държавните болници вече са влезли в преразход от 1,5 милиарда евро, а общините не могат да се справят след като правителството намали държавното им финансиране с около 500 милиона евро. 

Междувременно се променят и правилата в частното социално осигуряване, така че да стане по-примамливо за гражданите като начин за осигуряване на допълнителен доход в третата възраст. Законопоектът, който се подготвя от правителството предвижда по-лесна процедура за договорите “Живот”. Иконоическата криза и липсата на ликвидност принуждава много хора да прекратят преждевременно частните си пенсионни програми, което до момента носеще гоялма загуба за застрахованите. След промените се отменят аквизиционни разходи или с други думи се маха глобата за предсрочно прекратяване на застрахователния договор. Тези разходи могат да достигнат до стойността на вноските по осигуряването за две години.  От тук нататък тези пари ще влизат обратно в джоба на гражданите, които са решили да прекратят осигурителния си договор със застрахователното дружество.

С досега съществуващата система частно осигурените нямаха право да прекратят частните си осигурително договори в първите три години на десетгодишния период застраховане. Ако подобен инцидент се наложеше, те получаваха минимална сума от вноските си или нищо в зависимост от харектеристиките на договора им. С новите промени, гражданите ще имат право да прекратят договорите си с часните застрахователи още в първата година с по-малка загуба за тях. Важно допълнение в законопроекта за реформа в частното осигуряване е създаването на право за равен достъп до услугите на частните застрахователи на хора в неравностойно положение.