Галерия

1

Годежът между Алфа банк и Юробанк в Гърция бе официално разтурен. Основната причина е, че новата банка би имала нужда от девет милиарда евро финансова инжекция. Подобна помощ със сигурност ще доведе до национализирането на банката, коментират финансистите, което няма да се допусне от акционерите. Новината стана известна след края на общото събрание на акционерите на Алфа банк. Президентът на Алфа банк Янис Костопулос заяви след срещата: “Новата схема ще има нужда от повишение на капитала с девет милиарда евро и като президент на институцията не мога да приема това в сегашните икономически условия”.

Рекапитализацията на банките в Гърция трябва да започне тази седмица, като в петък Гръцкият  фонд за финансова стабилност ще получи първите 18 милиарда евро, както е договорено с европейските институции според Меморандума за финансова помощ. Нуждите на новата мега-банка са твърде високи и ако приеме помощ от девет милиарда евро, ще трябва да предаде сериозен дял от акции в ръцете на държавния апарат. Тази перспектива спира управата на двете институции да извършат сливането, което Костопулос обяви, че би могло да бъде голяма стъпка в подобряването на банковата система в Гърция, но при различни условия.

Първите средства, които идват от Европейския механизъм за финансова стабилност ще се насочат към четирите най-големи банки в страната – Националната банка на Гърция, Алфа Банк, Юробанк и Пиреос. Те трябва да компенсират част от щетите, които нанесе окастрянето на гръцкия външен дълг (PSI) и да възвърнат минималните допустими граници на капитализация изисквани за участие в рефинансиращите програми на Европейската централна банка.

Веднага след изборите на 17 юни новото гръцко правителство трябва да финализира условията по рекапитализацията на банковата система. Тогава гръцките банки ще могат да се възползват от цялата сума от 50 милиарда евро определена за подпомагане на финансовия сектор според втория договор за финансова помощ със страните от еврозоната и Международния валутен фонд. Тези средства ще бъдат достъпни за местните банки само, ако Меморандумът остане в сила и не бъде анулиран, както се заканват някои от политическите сили в предизборната кампания.

Междувременно Ройтерс определи убеждението на гърците, че ще са неизменна част от еврозоната, като модерния мит, който цари напоследък в средиземноморската страна. Статията озаглавена “Гърците прегръщат нови митове за живота в еврото” описва отрицанието, в което живеят голям брой от гражданите днес, че няма начин страната им да напусне зоната на еврото. Като гръцки парадокс се определя явлението, че 75% от гърците се обявяват “За” еврото, но 80% са “Против” международния спасителен план и мерките, които носи той с него. Обещанията, които дава лидерът на радикално лявата партия СИРИЗА Алексис Ципрас галят ушите на гласоподавателите и голяма част от тях са твърдо решени да повярват на него, вместо на сигналите, които се издават всекидневно от Франкфурт и Брюксел. Парите ще секнат, ако Гърция реши да пренебрегне задълженията си, казват европейските лидери, но в страната на топлото слънце и студеното узо не им вярват.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също не предвещава леко бъдеще за Гърция, дори и да се задържи в зоната на еврото. Според доклада на институцията рецесията в Гърция ще достигне 5,3% през 2012. Това е петата година с отрицателен икономически ръст за страната. Първите признаци на подобрение може да се видят най-рано през второто шестмесечие на следващата година, като не се очаква ръст, а значително по-ниска рецесия от 1,3% от БВП и то, ако страната все още е в зоната на еврото. Според доклада фискалната консолидация може да забави някои от структурните реформи. Те ще започнат да дават реални резултати най-рано през втората половина от 2013, като се приложи по-добро усвояване на европейските средства за стимулиране на икономическата дейност в страната. Ниското потребление ще въздейства и ще намали инфлацията до 0,8%. Безработицата ще достигне 21,1% тази година и 21,6% следващата. Бюджетният дефицит ще е 7,6% от БВП за 2012 и 6,5% от БВП за 2013. Финансовата суша в Гърция ще продължи и от банките не се очаква по-активна подкрепа на местната икономическа дейност.

Главният икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Пиер Карло Падоан настоява Гърция да изпълни задълженията си по договора за финансова помощ, като условие да остане в зоната на еврото. “Гърция трябва да остане в еврото. Това, което се изисква от правителството е да приложи – настоявам ‘приложи‘ – програмата, която е договорена с тройката и с останалите страни, казва Падоан пред Ройтерс цитиран от Нафтемпорики. Той е категоричен, че оставането на Гърция в еврозоната е скъпо, но нейното напускане може да се окаже по-скъпо както за самата страна, така и за останалите страни-членки, дали помощ до момента. Това не означава, че е невъзможно.