Галерия

3

2

1

Без особени отклонения в заплатите на стачкуващите в градския транспорт протекоха техните протестни действия. Това обяснява в много голяма степен факта, че стачките продължават вече за трети месец. В същото време обаче финансовите щети на фирмите за градски транспорт са огромни.

Стачките на служителите в обществения транспорт започнаха в началото на декември. Те предизвикаха хаос в движението по улиците на столицата, изпънаха докрай нервите на пътниците, причиниха щети от порядъка на стотици хиляди евро на фирмите, но по всичко изглежда, че са се отразили твърде слабо на заплатите на стачкуващите. След уговорка с ръководствата на фирмите, които проявиха невиждано досега „разбиране” служителите в градския транспорт успяха да се подсигурят и с помощта на различни машинации не загубиха надниците си през дните, когато стачкуваха.

В същото време по преценка на компанията за градски транспорт фирмите губят средно по милион и половина евро за всяка 24-часова стачка. Паузите от работа, които обикновено са с продължителност от 4 часа струват на компанията от сто до петстотин хиляди евро, в зависимост от това дали в тях участват служители от всички видове градски транспорт. Смята се, че в последно време стойността на загубите и изплащането на заплатите на служителите, без обаче те да извършват транспортна дейност възлизат на 10 милиона евро на месец, или повече от 20 милиона за последното тримесечие.

Фронтът на стачкуващите започна да се разкъсва, но щетите за компаниите за обществен транспорт, които така или иначе имаха огромни финансови затруднения са непоправими. Само за последната 24-часова стачка миналата сряда, в която участваха служителите на всички средства за транспорт с изключение на трамваите заплати са получили 2971 служители от общо 7898 стачкуващи. От общия брой на получилите заплати, 2206 служители не са се явили на работа в деня на стачката, като са използвали почивен ден, който им се полага или са заявили, че за болни. Останалите 765 служители, които не са се представили за болни, нито са използвали дължим почивен ден са заявили, че няма да участват в стачката.

Източници от фирмите за градски транспорт твърдят, че са се сблъскали и с един допълнителен проблем. В много случаи не всички служители са били съгласни да стачкуват, „в резултат на което се създаваше един фронт против стачката, без обаче служителите да могат да извършват транспортна дейност, заради силното присъствие на синдикалисти в транспортните депа”.

Характерен е примерът на фирмата за управление на атинското метро, където от общо 1420 души персонал само 140 служители са заявили, че ще използват полагаем почивен ден или, че са болни. Желание да работят нормално и да не участват в стачката са изявили 587 служители, които са получили своите надници, както се предвижда от трудовото законодателство.

Особено голямо значение има и фактът, че синдикалните организации в различните видове градски транспорт обявяват провеждането на стачки последователно, в резултат на което групи от служители, които не участват в стачните действия получават своите заплати, без обаче да работят, заради стачката на колегите си.

Най-големият брой „болни” и почиващи или 1500 души се намира в най-многобройната синдикална организация, тази на служителите в автобусния транспорт. Това са направили в същия ден и 350 от общо 1058-те служители на атинската електричка. В стачката са участвали 497 души, неучастие са заявили 42, а 169 са били „персонал за сигурност”, т.е. пазители на стачката. В тролейбусната фирма работят 962 служители, от които 592 са стачкували, 136 са „работили” и 18 са били „персонал за сигурност”. 216 служители са получили заплати без да се явят на работа под предлог, че са болни или ползват полагаем почивен ден.

Злоупотребата с дните за почивка и болничните по време на стачките, към която ръководствата на фирмите са проявили голяма толерантност и използването на осигурената от законодателството възможнист за неучастие в стачката са стрували на фирмите за градски транспорт десетки хиляди евро при нулеви приходи в дните на стачките.