Олимпийският комплекс в Ано Лиосиа, снимка www.stadia.gr
Министърът на финансите Янис Стурнарас заяви в парламента в отговор на въпрос на депутата от Демократичната левица Янис Панусис относно използването на олимпийските обекти и цената на Олимпийските игри, че правилната експлоатация на държавните имоти е приоритет за правителството. Според Стурнарас олимпийските обекти са един много динамичен сектор, който ще увеличи предимствата на страната, ще донесе приходи за държавата и ще създаде работни места и именно към това е насочена тяхната експлоатация. Министърът обясни, че олимпийските обекти са от компетенцията на Компанията за държавни недвижими имоти, под чиято опека са следните обекти:
1. Олимпийският комплекс във Фалиро
2. Олимпийският гребен канал в Схиниас
3. Олимпийският център в Ано Лиосиа
4. Стадионът Пантесалико във Волос
5. Олимпийският хиподрум в Маркопулу
6. Олимпийският комплекс Гуди
7. Олимпийското стрелбище в Маркопулу
8. Олимпийският център Никея
9. Международният център за радио и телевизия
10. Пресцентърът
11. Олимпийският център в Галаци
12. Стадионът Пампелопонисиако в Патра
13. Стадионът Панкритио в Ираклио
Много от тях са предоставени с дългосрочни договори за експлоатация, което означава,че разходите за тяхната поддръжка са за сметка на ползвателя. Компанията за държавни недвижими имоти отговаря за поддръжката и експлоатацията на първите шест олимпийски обекта от списъка, както и за Beach Volley и ветроходното пристанище от комплекса във Фалиро, които са преотстъпени. Годишната стойност за поддръжка на тези шест обекта е 1 100 000 евро. За много от олимпийските имоти вече са правени опити да бъдат предоставени за експлоатация срещу наем. Освен това, докато се изготви план за търговската им експлоатация някои от тях са предоставени на други държавни институции.
Що се отнася до цената на Олимпийските игри, общата цена възлиза на 8,5 милиарда евро, включително и разходите, които са поети от държавата (бюджета и програмата за публични инвестиции), както и разходите на организационния комитет „Атина 2004”. От тях около 2 милиарда са покрити от продажбата на билети, спонсори, телевизионни права за излъчване. От останалите 6,5 милиарда евро 2 милиарда са похарчени за археологическите обекти и болниците –обекти, които и сега се ползват от обществото. Тоест, чистата цена на Олимпийските игри е 4,5 милиарда евро. В нея са включени и обществени обекти като строежът на Олимпийския пътен пръстен и преустройството на крайбрежната зона на залива Фалиро. Олимпийските игри доведоха много туристи в Гърция. Само от ДДС от дейностите на фирмите по време на олимпиадата са събрани 3,5 милиарда евро. Успоредно с това Гърция придоби огромна популярност. Затова ако се анализира съотношението цена-печалба, гръцката икономика е на печалба от Олимпийските игри според Стурнарас. Министърът допълни, че след олимпиадата Гърция е забравена и за това са виновни всички, които са оставили страната да влезе в голямата криза. А не Олимпийските игри.
По-нататъшната експлоатация на олимпийските обекти е част от общия план за експлоатация на държавните имоти. Трябва да има едно цялостно решение, а не множество частични, които не постигат най-добрите възможни резултати както що се отнася до приходите, така и до възможностите за развитие и инвестиции. Според Стурнарас опозицията тълкува плановете за приватизация на държавните имоти като напълно отчуждаване на обществото от неговото имущество, а това не е така. Това се получава, когато обществото оставя имотите си да се рушат и да бъдат присвояван, както разкриват отрицателни публикации в чуждия печат, на които се базира и въпросът на Панусис. Министърът на финансите заяви, че тези картини на изоставени олимпийски обекти, както и на пространствата около тях не отиват на една страна, която търси нови перспективи.
Организирането на олимпийските игри през 2004 е едно значимо събитие за страната, което създава и много положителни промени в градския пейзаж на Атина и в други градове и показва, че Гърция може да действа бързо, решително и с впечатляващи резултати. Следолимпийската експлоатация на обектите е сложен въпрос за всички страни, организирали олимпийски игри, дори и за онези, които са имали подробен план.