Галерия

1

Д-р Жил Палмер е ембриолог в частната атинска клиника „Майка" и се занимава с ин витро оплождане и има собствена цялостно информирана страница в интернет по темата. Д-р Палмер е завършил генетика в Университета в Лийдс и е работил в Университетската болница на Хамърсмит и в исландския център IVF. От 1992 г. той живее и работи в Атина. В клиниката, където е и неговата лаборатория всеки месец се организират информационни семинари за двойките, които искат да пристъпят към ин витро оплождане.

В Гърция има много болници и центрове, където се прави ин витро оплождане...

Има над 50 центъра в Гърция, което е много. Ако сравним с други страни - например в Белгия или Португалия, чийто брой на населението е колкото и в Гърция, ако не ме лъже паметта, там имат по около 17-15 центъра. Но е приет закон в Гърция, който ще контролира клиниките. Една част от правилата свързани с контрола на клиниките е относно сигурността и прегледите, през които трябва да мине всяка двойка. Във всеки център се прави качествен контрол и освен това законът дава указания колко голям трябва да е центъра. Ясно е, че ще има центрове, които ще се затруднят да продължат работата си, но бъдещето ще покаже дали ще се слеят с по-големите центрове или ще се обърнат към болниците.

Колко двойки се сдобиват с деца чрез ин витро?

В Гърция всяка шеста двойка във възпроизводителна възраст има проблеми със зачеването. Хубаво е да подчертаем, че ин витро оплождането не е единственото решение. Тук сме в болница и не се занимаваме само с ин витро, а се занимаваме като цяло с всичко свързано с подпомогнато зачеване. При нас идват около 2 500 двойки всяка година - за ин витро идват около 1 000-1 500 двойки. Но има и по-прости решения.

Когато дойде една двойка, трябва да й се направят съответните тестове. Един от първите е семенен анализ. Една година след като една двойка има сексуални контакти без да се предпазва, трябва да се види дали има проблем или не. Защото е и въпрос на късмет - контактът трябва да се осъществи в определени дни..., така че е и въпрос на късмет. И затова казваме, че след една година трябва да видите специалист. Друг метод е инсеминацията. Когато жената е в овулация, идва мъжът в клиниката, ние му взимаме семенна течност, почистваме пробата и определяме най-силните сперматозоиди. После с една проста процедура оставяме спермата в матката. Това означава, че спермата е там, където трябва в необходимия момент. Две седмици след това се прави тест за забременяване, за да видим резултата. Този метод има много висок процент на успех.

Но мисълта ми е, че ин витро оплождането не е единственото решение. Ако жената не наближава 40-те години, тестът на семенната течност на съпруга е добър, а тръбите на жената не са запушени е по-добре да направим инсеминация, отколкото ин витро. Инсеминацията след като се практикува в продължение на няколко месеца увеличава шансовете за забременяване на жената до 80% и не натоварва организма й с толкова много хормони.

В Гърция около 15 000 двойки годишно започват процедури за ин витро забременяване. 3% от всички деца в страната са били заченати с помощта на специалист. В някои Скандинавски страни броят им достига до 5%. Това е доста висок процент.

В какво точно се състои ин витро оплождането?

При ин витро оплождането, за да имитираме природата даваме лекарства, проследяваме развитието на много яйцеклетки - не само на една, за да имаме възможността да изберем ембрионите. Няколко дни след оплождането на яйцеклетките се прави ембриотрансфер или имплантация. Ин витро оплождането предизвиква повече притеснение и е по-скъпо от инсеминацията, но всяка двойка трябва да прецени какво й е необходимо. Погрешно е да бъдат насочвани двойките директно към ин витро оплождане, защото понякога няма причина.

Когато една жена знае точно какво е ин витро оплождането това й помага и при взимането на лекарствата - знае кое какво е, интересува се. При ин витро има по-голям процент на раждане на близнаци, отколкото при естествено зачеване. Това не означава, че всяка двойка ще си има близнаци. Ние започваме ин витро оплождане с цел да се роди едно дете. По-малко опасно е, но понеже се образуват повече ембриони, ние имплантираме повече ембриони в жената - до 40-годишна възраст в Гърция е позволено да се имплантират до 3 броя, а при жени над 40-годишна възраст до 4 ембриона. Това се прави, защото за една жена над 40 години е по-трудно да забременее. Не означава, че всеки ембрион, който имплантираме ще захване.

Може ли двойката да избере пола на детето си?

Научно е възможно да се избере пол на детето, но е забранено по етични съображения. Единствено ако детето страда от болест, която е свързана с пола. Ние разполагаме с преимплантационната генетична диагноза при двойките, които имат здравен проблем и избираме най-здравите ембриони. Със същата техника можем да изберем и пола, но само ако например мъжът страда от хемофилия. Тогава избягваме да имплантираме мъжките ембриони. 

Какво ще се промени за в бъдеще при ин витро оплождането?

Лекарствата, които взима жената. Има голямо подобрение отпреди седемнадесет години, когато започнах да си водя  статистиката. Все по-лесно се взимат, те са по-удобни за употреба - лекарството е поставено в нещо като химикалка и жените могат да си ги инжектират сами, както се прави и при инсулина. Сега са и по-чисти лекарствата, направени с нови технологии и са по-сигурни.

Лекарствата могат да предизвикват симптоми като при менопаузата, защото това са хормони в по-голяма доза, отколкото са свикнали жените. Те се взимат за около две седмници, за да може организмът да произвежда яйцеклетки. На 12-14-ия ден, когато има овулация правим имплантация и след две седмици се прави тест за беремнност. Жената идва в определени дни през първите две седмици, за да я гледаме на видеозон, но това не означава, че тя ще отсъства от работа.

В случай, че не забременее след един месец може ли пак да се опита?

Ние предлагаме да изчака поне три месеца, за да й се възстанови тялото и да е добре, за да започне отначало.

Колко време можете да запазите яйцеклетките?

Обикновено ембрионите остават до 2-3 дни в лабораторията преди имплантацията. С развитието на науката, ние се учим от естествената среда, за да имаме по-добри резултати. Нещо, което сме научили от условията в тръбите и матката, и през последните години правим по-добър материал, в който се поставя яйцеклетката в епруветката. Това означава, че може да задържим ембрионите още няколко дни извън тялото. Един ембрион вече може да стои до 5-6 дни извън тялото, защото както казахме по-издърживите са по-добри. Ако има останали добри ембриони след ембриотрансфера, то тогава можем да ги замразим и след няколко месеца да ги размразим и да повторим процедурата. Има вече по-голям успех при забременяването с размразени ембриони, което е в резултат на прилагането на една нова техника за тяхното запазване и използването им за в бъдеще. В момента се прилага широко този метод. 

Но все пак какво да очакваме като развитие в ембриологията?

Мисля, че трябва да подчертаем, че понякога по телевизията и медиите говорят за нови развития в ембриологията, но те се случват постепенно, след дълги изследвания и е малко погрешно да се казва на хората, че има нови развития. Новото е плод на много научни изследвания, и то помага на един съвсем малък процент от двойките. Хората трябва да бъдат много внимателни. Както във всяка наука има подобрение в техниките, нещата се променят и техниките се увеличават. Чрез изследванията научаваме все повече неща от човешкото тяло, което например ни помага да изберем по-добре ембрионите, да помогнем на хора, които имат по-малък процент за успех.

Има една техника, която се нарича микро-оплождане и се прилага, когато мъжът има ниски показатели на спермата. Тази техника се прилага от 1993 г. Чрез нея се решават всички проблеми, които може да има един мъж. Преди се използваше спрема от донор, но сега ние поставяме сперматозоида вътре в яйцеклетката. Това се радва на голям успех и се решават проблемите с движението на сперматозоидите или с малкия брой сперматозоиди. Например ако средно броят им е 50 млн., има мъже, които имат много по-малко. Ако мъжът няма сперматозоиди, може оперативно да ги открием и да ги измъкнем от тестисите или каналите, което не налага оставането в болница и се прави с упойка.

Това, което считам, че ще се развие за в бъдеще е да се правят повече изследвания за условията, в които живеят ембрионите и за техния метаболизъм. Има нова технология, чрез която можем да открием какво яде и какво произвежда ембрионът и така ще можем да направим по-добър избор за ембриотрансфера.

Колко струва процедурата по ин витро забременяването?

Когато жената забременее хубавото в нашата клиника е, че всички доктори сме под един покрив - тук идва за всички прегледи, за видеозон.  Лекарствата са доста скъпи, но повечето здравни каси покриват стойността им, което е много хубаво. Може да излезе над 2000 евро. Също така от 2005 г. има закон, според който държавната здравна каса покрива стойността на самата процедура.

За повече информация можете да посетите страницата на д-р Жил Палмер и екипът на родилен дом „Митера", както и да се запознаете в детайли с условията, на които трябва да отговаря двойката, за да може здравната каса ИКА/ЕТАМ да покрие разходите по ин витро оплождане. Един от главните критерии е двойката да е сключила брак и жената да е на възраст между 23 и 45 години.

Марина Николова