Галерия

1

Д-р Жил Палмер е ембриолог в частната атинска клиника „Майка" и се занимава с ин витро оплождане и има собствена цялостно информирана страница в интернет по темата. Д-р Палмер е завършил генетика в Университета в Лийдс и е работил в Университетската болница на Хамърсмит и в исландския център IVF. От 1992 г. той живее и работи в Атина. В клиниката, където е и неговата лаборатория всеки месец се организират информационни семинари за двойките, които искат да пристъпят към ин витро оплождане.

В Гърция има много болници и центрове, където се прави ин витро оплождане...

Има над 50 центъра в Гърция, което е много. Ако сравним с други страни - например в Белгия или Португалия, чийто брой на населението е колкото и в Гърция, ако не ме лъже паметта, там имат по около 17-15 центъра. Но е приет закон в Гърция, който ще контролира клиниките. Една част от правилата свързани с контрола на клиниките е относно сигурността и прегледите, през които трябва да мине всяка двойка. Във всеки център се прави качествен контрол и освен това законът дава указания колко голям трябва да е центъра. Ясно е, че ще има центрове, които ще се затруднят да продължат работата си, но бъдещето ще покаже дали ще се слеят с по-големите центрове или ще се обърнат към болниците.

Колко двойки се сдобиват с деца чрез ин витро?

В Гърция всяка шеста двойка във възпроизводителна възраст има проблеми със зачеването. Хубаво е да подчертаем, че ин витро оплождането не е единственото решение. Тук сме в болница и не се занимаваме само с ин витро, а се занимаваме като цяло с всичко свързано с подпомогнато зачеване. При нас идват около 2 500 двойки всяка година - за ин витро идват около 1 000-1 500 двойки. Но има и по-прости решения.

Когато дойде една двойка, трябва да й се направят съответните тестове. Един от първите е семенен анализ. Една година след като една двойка има сексуални контакти без да се предпазва, трябва да се види дали има проблем или не. Защото е и въпрос на късмет - контактът трябва да се осъществи в определени дни..., така че е и въпрос на късмет. И затова казваме, че след една година трябва да видите специалист. Друг метод е инсеминацията. Когато жената е в овулация, идва мъжът в клиниката, ние му взимаме семенна течност, почистваме пробата и определяме най-силните сперматозоиди. После с една проста процедура оставяме спермата в матката. Това означава, че спермата е там, където трябва в необходимия момент. Две седмици след това се прави тест за забременяване, за да видим резултата. Този метод има много висок процент на успех.

Но мисълта ми е, че ин витро оплождането не е единственото решение. Ако жената не наближава 40-те години, тестът на семенната течност на съпруга е добър, а тръбите на жената не са запушени е по-добре да направим инсеминация, отколкото ин витро. Инсеминацията след като се практикува в продължение на няколко месеца увеличава шансовете за забременяване на жената до 80% и не натоварва организма й с толкова много хормони.

В Гърция около 15 000 двойки годишно започват процедури за ин витро забременяване. 3% от всички деца в страната са били заченати с помощта на специалист. В някои Скандинавски страни броят им достига до 5%. Това е доста висок процент.

В какво точно се състои ин витро оплождането?

При ин витро оплождането, за да имитираме природата даваме лекарства, проследяваме развитието на много яйцеклетки - не само на една, за да имаме възможността да изберем ембрионите. Няколко дни след оплождането на яйцеклетките се прави ембриотрансфер или имплантация. Ин витро оплождането предизвиква повече притеснение и е по-скъпо от инсеминацията, но всяка двойка трябва да прецени какво й е необходимо. Погрешно е да бъдат насочвани двойките директно към ин витро оплождане, защото понякога няма причина.

Когато една жена знае точно какво е ин витро оплождането това й помага и при взимането на лекарствата - знае кое какво е, интересува се. При ин витро има по-голям процент на раждане на близнаци, отколкото при естествено зачеване. Това не означава, че всяка двойка ще си има близнаци. Ние започваме ин витро оплождане с цел да се роди едно дете. По-малко опасно е, но понеже се образуват повече ембриони, ние имплантираме повече ембриони в жената - до 40-годишна възраст в Гърция е позволено да се имплантират до 3 броя, а при жени над 40-годишна възраст до 4 ембриона. Това се прави, защото за една жена над 40 години е по-трудно да забременее. Не означава, че всеки ембрион, който имплантираме ще захване.

Може ли двойката да избере пола на детето си?

Научно е възможно да се избере пол на детето, но е забранено по етични съображения. Единствено ако детето страда от болест, която е свързана с пола. Ние разполагаме с преимплантационната генетична диагноза при двойките, които имат здравен проблем и избираме най-здравите ембриони. Със същата техника можем да изберем и пола, но само ако например мъжът страда от хемофилия. Тогава избягваме да имплантираме мъжките ембриони. 

Какво ще се промени за в бъдеще при ин витро оплождането?

Лекарствата, които взима жената. Има голямо подобрение отпреди седемнадесет години, когато започнах да си водя  статистиката. Все по-лесно се взимат, те са по-удобни за употреба - лекарството е поставено в нещо като химикалка и жените могат да си ги инжектират сами, както се прави и при инсулина. Сега са и по-чисти лекарствата, направени с нови технологии и са по-сигурни.