Галерия

2

1

В средата на лятото символът на древна Гърция и основна туристическа атракция в Атина Акрополът затвори за посетители за половин ден. В резултат на това над 2500 туристи чакаха под летния пек отварянето на вратите на античните забележителности. Причината бе четиричасовото преустановяване на дейността на щатните пазачи на антични обекти към Министерството на културата и туризма. Стачката бе знак на съпричастие към техните колеги на временни договори, голяма част от които не са  получавали заплата повече от година. „Избягваме да предприемаме такива крайни мерки като затварянето на Акропола, особено в този труден за държавата период, но ножът е стигнал до кокала,” обясни пред GRReporter председателят на Гръцката федерация на пазачите на археологични обекти към Министерството на културата Янис Мафрикопулос.

Изплащането на заплатите на голяма част от работещите се бавят между два до двайсет месеца (в отделни случаи), казва Янис Мафрикопулос. В други случаи се прибягва до назначения на допълнителен персонал, поради недостиг на щатни служители, за които не са осигурени или уточнени източниците на заплащане. „Който и да е друг археологичен обект да бе извънредно затворен, нямаше да има същия ефект както Акропола. Това бе единственият шанс да се чуе нашият глас,” заявява Янис. Друг проблем наред с неизплащането на заплатите е, че много от съкратените служители не са получили обезщетенията си повече от година след дата на освобождаване на длъжността.

„В Министерството на културата и туризма цари един дългогодишен хаос, който се дължи на липсата на познания и управленчески опит на всички управляващи, които са минали през него в последното десетилетие,” казва синдикалистът. Той разказва, че след встъпването на власт на новото правителство на Георгиос Папандреу организациите на музейните служители са искали поредица от срещи, за да запознаят новото управление с проблемите на работещите. Нито едно от исканията не е било одобрено от министъра на туризма и културата Павлос Геруланос, винаги с предлог, че министърът има други приоритети. Безразборните назначения по различни закони, които са били приемани и отменяни през годините са създали дупки в системата и голяма част от заетите в министерството изпадат в немилост. Нуждите обаче от помощен персонал, който да опазва и да поддържа археологическото богатство на страната остава. Така се създават три основни категории работещи – щатни пазачи към министерството, пазачи на безсрочен договор и служители на срочен договор.

Най-големият проблем в случая имат заетите на срочни договори, които имат много различни подкатегории. Най-ниско платените са работещите по условията на програмата Stage, които имат петдневна работна седмица, но са без право на пенсионни и здравни осигуровки и с най-ниско заплащане. Други наети на работа за 18 или 24 месеца им е било обещано назначение на щат, което съвместимо с действащата нормативна система, но не е изпълнено. Дори заплати им са били замразени, без да са били освободени от работа. Крайният резултат е, че щатните служители не са достатъчни да покриват нуждите за опазване на всички археологични обекти, а на наетите на срочни договори не им се изплащат коректно заплатите. Щатните и временните пазачи на археологическите обекти в Гърция работят рамо до рамо, подчертава Янис Мафрикопулос. Основното искане на всички групи работещи обаче остава да се достигне до изграждането на единна политика в методите на назначение и заплащане служителите в този сектор.

Проблемът с опазването на античните обекти е само част от проблемите, които министри и управляващи години наред отлагат да решат и покриват нуждите на министерството в краткосрочен план, казва Мафрикопулос. Той е с 27-годишен стаж в областта на опазването на историческото богатство на Гърция и споделя мнението на много други свои граждани, че липсата на една единна национална програма за опазване и експлоатация на античните обекти в страната е довела до парадокси, като този правителството да не знае кой работи в държавния сектор, от къде получава пари и какви права има.