Галерия

1

Според данните на Банката за Международни Разплащания (ΒΙS) в началото на кризата участието на чуждите банки в гръцкия дълг е ограничено до близо 50 млрд. евро. По-конкретно европейските банки днес държат гръцки облигации на стойност 40 млрд. евро. Експозицията на немските банки от близо 30 млрд. евро в началото на кризата, се ограничи до 8 млрд. евро днес, докато на френските (които имаха най-голяма експозиция в гръцкия дълг) от близо 45 млрд. евро се ограничи до 12 млрд. евро.
Според изчисленията на швейцарската UΒS, най-големите притежатели на гръцкия дълг днес са чуждестранни застрахователни и инвестиционни фондове със 110 млрд. евро, гръцките и кипърски банки със 72 млрд. евро и Европейската централна банка със 65 млрд. евро.
Въз основа на данните на Европейската централна банка и Европейската Комисия, в края на 2011 год. държавния дълг на Гърция възлиза на 345 млрд. евро.
От тях 58 млрд. евро засягат участието на гръцките търговски банки, 45 млрд. евро на чуждите банки, 15,2 млрд. еврое  участието на Националната Банка на Гърция, 11 млрд. евро участието на местните застрахователни фондове и на местните инвеститори, 95 млрд. евро участието на чуждестранни застрахователни и инвестиционни фондове, 42 млрд. евро са закупените гръцки облигации от Европейската централна банка, докато изплащането на вноските по кредита от 110 млрд. евро ще възлезе на 78 млрд. евро.
Ако следваме тези изчисления, тогава при „подстригване“ с 50% на гръцките облигации, което би означавало общи загуби на стойност 160 млрд. евро, най-изложени биха били гръцките банки и местните застрахователни фондове. Швейцарската UΒS е изчислила напр., че едно „подстригване“ от 50% на гръцките облигации би намалило собствените капитали на гръцките банки с близо 74%.
Сериозни загуби би отчела и Европейската централна банка, тъй като е получила гаранции в размер на 144 млрд. евро и е отпуснала заем в размер на 91 млрд. евро на гръцките банки.
Според най-вероятния сценарий едно удължаване в срока на изплащане на гръцкия дълг би означавало, че гръцките банки ще загубят едва 600 млн. евро годишно от намаляването на лихвата.
Обсъжда се вероятността новата лихва в периода след удължаването на стария дълг да е от порядъка на 3,5%. Същевременно банките губят, тъй като замразяват за по-дълъг период ликвидност за тези облигации.
По-скоро става дума за много малки и лесно възстановяеми загуби за банките, което няма да окаже съществено влияние на капиталовата им структура.
В процедурата по удължаването на срока за изплащане на дълга няма да бъдат включени дългосрочните облигации, напр. 30 годишните, а само краткосрочните и средносрочните, т. е. със срок на погасяване от 2 до 6-7 години.
Ако удължаването на срока се осъществи с увеличаване на купоните, тогава банките наистина ще задържат по-дълго облигациите, но ще се увеличат лихвите, които ще получават. Ако удължаването на срока не е придружено от увеличаване на купоните, за банките трудностите ще дойдат от замразяването на капитали, за да могат да финансират портфейлите с облигации.
Естествено, това са само част от сценариите, тъй като може да има и съчетание от удължаване срока за изплащане на дълга и „подстригване“, може да има и удължаване на два етапа, напр. първоначално с 10, а впоследствие с 20 години. От решаващо значение за всичко това е как ще го възприеме пазарът, а така също и – както вече посочихме – времето за реализация.