Галерия

1

Американският вестник Wall Street Journal се спира на грешките на Международния валутен фонд, които са имали последствия в случая с Гърция, и твърди, че организацията трябва да поиска извинение от страната.

„Миналата седмица Кристин Лагард поиска извинение от Великобритания, но е жалко, че директорката на МВФ не показа същата учтивост към Гърция тази седмица”, коментира WSJ, добавяйки, че грешките на фонда са стрували много на Гърция.

Както обяснява авторът Саймън Никсън, предупрежденията на МВФ към Великобритания, че си играе с огъня, не са нанесли щети, докато миналогодишните му грешки в случая на Гърция са имали реални последствия.

Отказът на МВФ да повярва, че Гърция ще постигне първичен бюджетен излишък води до забавяне от 7 месеца при превеждането на жизнено важните спасителни заеми, което на свой ред забави връщането на Атина на пазарите на облигации.

Ако Атина беше отстъпила пред искането на МВФ за повече мерки, за да се намали „въображаемият дефицит”, е почти сигурно, че Гърция щеше да има седма година на рецесия.

Не се извинява, но докладът му показва разкаяние

Даже ако МВФ не поиска гласно извинение, пише вестникът, последният му доклад показва знаци на разкаяние, тъй като говори за голям напредък в балансирането на икономиката.

За вестника признаването на напредък на Гърция е оправдано, след като няма съмнение, че Андонис Самарас е откровен, когато показва решителност да промени Гърция в една модерна пазарна икономика.

Отбелязва се още, че Гърция е оцеляла от най-голямата и пряка заплаха за своето възстановяване, тъй като неотдавнашните изборни резултати засилиха вероятностите за оцеляване на правителството до избора на нов президент. Вестникът определя промените в правителството като знак, че то знае, че трябва да продължи да взема трудни решения без политическа намеса.

Предпазливост за бъдещето на банките

За вестника МВФ има право, когато казва, че дългосрочните перспективи на Гърция зависят от състоянието на банковия сектор. Дори и ако с тази предпазливост не са съгласни международните инвеститори, които вложиха 8,5 милиарда евро в гръцките банки тази година.

Коя от двете страни има право, ще зависи от това колко бързо гръцките банки  ще могат да се справят с червените кредите, уреждайки заемите на жизнеспособните компании, така че да могат да инвестират и да се развиват, а нежизнеспособните фирми да могат да използват финансите си по-производително.

 Както подчертава Wall Street Journal банките твърдят, че могат да се справят с възможни щети от червените заеми, но това може да се определи от 3 параметъра: 

• Ако правителството продължава ангажимента си за вдигане на забраната по отношение на спирането на търговете в края на годината.
• Ако са в състояние да консолидират своите портфейли от ипотечни заеми, без да предизвикат по-нататъшен спад в цените на имотите.
• Ако една голяма част от ликвидността, която  изчезна в чужбина и в страната по време на кризата, е на разположение за да се плащат заемите. 

„През следващите месеци ще започне да стане ясно кой е прав. Ако МВФ е прав и банките са прекалени оптимисти в това, че могат да се възстановят от червените заеми, кредитната криза ще продължи, засягайки възстановяването. Но ако банките и инвеститорите са прави, тогава качеството на активите ще се подобри бързо, щом се върне доверието. Червени заеми ще бъдат регулирани директно, банковото кредитиране ще се върне, растежът ще бъде засилен. И аргументът в полза на извинение от МВФ ще бъде много силен” заключава статията.