Галерия

1

Още от първия ден след почивката за Петдесетница премиерът Георгиос Папандреу виждаше, че нещата не се развиват гладко. Усещаше, че атмосферата е наелектризирана. От всички страни пристигаха вести, че «Недоволните» държат на действията си и че депутатите са объркани, притиснати  и смутени от реакциите на хората. Разбираше, че без една значителна намеса гласуването на Средносрочната програма би претърпяло пълен провал. Чужденците оказваха задушаващ натиск, вътрешният фронт бездействаше, а правителството функционираше под натиск и съмнения, можеше да изгуби контрол във всеки един момент. Знаеше, че трябва да направи нещо.

Миналата сряда сутринта, когато множеството, участващо в стачката на двата най-големи гръцки синдиката ГСЕЕ и АДЕДИ, се събраха от рано в центъра на Атина, Георгиос Папандреу, идвайки от Неа Еритрея на път за президентството потърси бившия зам.-председател на ЕЦБ Лукас Пападимос. Откри го в Париж да участва в един форум на банкери, организиран от МВФ за гръцката криза с дълга.

За първи път Папандреу разкриваше пред един значим извънпарламентарен функционер мислите си за основно преустройство и канеше видния бивш евробанкер да участва в едно обновено правителство, което щеше да се опита да извади страната от блатото. Лукас Пападимос каза, че участието му в новата формация зависи от спойката в правителствения екип, който щеше да се занимава  с финансите на страната, и се договориха да се чуят отново следобед.

По пътя към президентството обаче Георгиос Папандреу видя напрежението по улиците и почувства колко нагнетена беше атмосферата, когато протестиращи граждани не се поколебаха да хвърлят бутилки с вода към колите на неговия ескорт.

Махалото на консенсуса

Близки сътрудници на Папандреу казаха, че за първи път са го видели толкова разтревожен и объркан от проявите на множеството. Когато впоследствие хората станаха още повече, отцепиха парламента и показаха крайно агресивни нагласи, безпокойството нарасна. Под тежестта на тези тревоги премиерът отиде при президента, пред когото разкри тревогата си заради нуждата от създаване на климат на съгласие. По-късно, когато започна кръгът от срещи с политическите лидери, събитията в центъра на Атина показаха тенденция да станат всеобщи, призивът за консенсус се отправяше към всички.

В такава обстановка бе проведен първият телефонен разговор с лидера на Нова Демокрация Андонис Самарас, и под тежестта на тези условия бе формулирано отново предложението за правителство на съгласието, което бе обсъдено и при срещата на четири очи между двамата лидери. Премиерът бе особено открит и прям, прие в името на стабилността да бъде избран друг за премиер.

Самарас оповести съдържанието на разговора и цялата страна остана с впечатлението, че Папандреу си подава оставка и всеки момент ще бъде съобщено името на новия министър-председател. Лукас Пападимос междувременно слушаше изненадан свои приятели, които му се обаждаха, за да го попитат дали му е отправяно предложение да поеме премиерския пост.

При този предполагаем факт на площад Синтагма се извиха хора, силите на реда се изтеглиха, а в президентството започнаха да пристигат министри, изненадани от развоя на събитията и с искане този въпрос да приключи незабавно и премиерът да предприеме нова инициатива. Така, късно вечерта министър-председателят се обърна с прокламация към гръцкия народ, и след като прехвърли вината за изоставянето на усилията за съставяне на правителство на единството върху Самарас, обяви преустройството на кабинета за следващия ден. Политическото махало се бе залюляло миналата сряда, а последствията си проличаха в четвъртък.

Противници и поддръжници

Сутринта Георгиос Папандреу телефонира отново на Лукас Пападимос и повтори предложението си. Връзката обаче бе прекъсната, тъй като според слухове повечето депутати отказали предложенията да станат министри и настъпила вълна от оставки на депутати в парламента. Стана ясно по един категоричен начин колко разклатено бе правителството и колко компрометиран бе авторитетът на Папандреу от разговорите му с опозиционния лидер Самарас за правителство на единството.

Към обяд, след като бяха обявени оставките на Георгиос Флоридис и Екторас Насиокас, нещата започнаха да излизат извън контрол. И само намесата на Васо Папандреу за свикване на парламентарната група на ПАСОК спасиха в крайна сметка премиера и управляващата партия.

Искането на Васо Папандреу мобилизира всички, премиерът го прие, и от този момент започнаха преговори за преразпределяне на ролите и властта между премиера и членовете на управляващата партия.

Обещанието за коренно преустройство, изгонване на поне половината приближени и установяване на друг дух и климат в системата на управление промени нагласите и атмосферата.

Многото критикуващи изведнъж се превърнаха в поддръжници, Георгиос Папандреу бе спасен, вътрешнопартийната опозиция бе блокирана и в замяна на преразпределянето на властта (макар и клатушкаща се), настъпи дух на партиен патриотизъм. Евангелос Венизелос прие да изиграе ролята на спасител, и с приключването на заседанието в 11 ч. вечерта, започна отново кръгът разговори за преустройството на кабинета. Първоначалната идея беше Венизелос да поеме поста вицепремиер и отговарящ за усилията по спасяване на икономиката, с Лукас Пападимос на поста финансов министър, за да организира прилагането на Средносрочната програма и да се оправя с чужденците.

Премиерът разговаря с него късно вечерта в четвъртък, докато се връщал с влака от Париж в Берлин. Пападимос настоявал за лицата и спойката в екипа на икономическия щаб, нещо което обаче Папандреу не можел да удовлетвори. Така “сватовството” се провалило и цялата тежест се прехвърлила върху Евангелос Венизелос, който към 3 ч. сутринта казал голямото “да”.

«Интензивни курсове по икономика»

Истината е, че Евангелос Венизелос се подготвяше от доста време за нещо такова. Светкавично някои проницателни наблюдатели отчетоха редовните срещи на тогавашния министър на отбраната с банкери, финансови експерти и видни бизнесмени, коментирайки остро, че «Евангелос кара интензивни курсове по икономика», без обаче да осъзнават, че съпретендентът за водач на ПАСОК планираше да се завърне преминавайки през “огъня” на икономиката.

Тръни и предизвикателства

Въпросът, който вече се поставя е дали Венизелос ще съумее да повлияе на икономиката и да създаде предпоставки за стабилизиране.

Сигурното е, че Папандреу излиза временно от рамките на ежедневните търкания с кризата, а Венизелос ще поеме тази тежест. Тежестта е голяма и неуредените въпроси невероятно много. Първо трябва да създаде среда на доверие вътре в страната и същевременно да спечели европейците и пазарите, които ще го следят на всяка крачка.

Във всеки случай първите му изявления демонстрират друг дух и главно нагласа за диалог с недоволния и разбунтуван народ, който представлява новия и може би най-критичен политически фактор в настоящия период. Вече е общоприето, че произвежда политически резултати както в страната, така и в чужбина.

Нека не се лъжем, народният натиск се оказа осезаема величина за европейците. Страхът от прехвърлянето на народните реакции в техните страни и признаването на факта, че гръцкият народ преживява много трудни мигове, смекчиха за момента позицията на германците и французите, които вече обещават помощ и окончателни решения. Следващите дни ще са решаващи. Новият финансов министър ще се опита да смекчи реакциите за Средносрочната програма, може би ще се опита да постигне някои корекции, но е ясно, че не може да промени ключовите моменти в нея. Фискалните цели, приватизацията, учредяването на дружеството, което ще поеме продажбата на държавните активи, както и мерките за контрол на държавните разходи и събирането на данъци, са истински тръни и предизвикателства. От начина, по който ще бъдат решени те, ще зависи и дълголетието на новото правителство.