Още от първия ден след почивката за Петдесетница премиерът Георгиос Папандреу виждаше, че нещата не се развиват гладко. Усещаше, че атмосферата е наелектризирана. От всички страни пристигаха вести, че «Недоволните» държат на действията си и че депутатите са объркани, притиснати и смутени от реакциите на хората. Разбираше, че без една значителна намеса гласуването на Средносрочната програма би претърпяло пълен провал. Чужденците оказваха задушаващ натиск, вътрешният фронт бездействаше, а правителството функционираше под натиск и съмнения, можеше да изгуби контрол във всеки един момент. Знаеше, че трябва да направи нещо.
Миналата сряда сутринта, когато множеството, участващо в стачката на двата най-големи гръцки синдиката ГСЕЕ и АДЕДИ, се събраха от рано в центъра на Атина, Георгиос Папандреу, идвайки от Неа Еритрея на път за президентството потърси бившия зам.-председател на ЕЦБ Лукас Пападимос. Откри го в Париж да участва в един форум на банкери, организиран от МВФ за гръцката криза с дълга.
За първи път Папандреу разкриваше пред един значим извънпарламентарен функционер мислите си за основно преустройство и канеше видния бивш евробанкер да участва в едно обновено правителство, което щеше да се опита да извади страната от блатото. Лукас Пападимос каза, че участието му в новата формация зависи от спойката в правителствения екип, който щеше да се занимава с финансите на страната, и се договориха да се чуят отново следобед.
По пътя към президентството обаче Георгиос Папандреу видя напрежението по улиците и почувства колко нагнетена беше атмосферата, когато протестиращи граждани не се поколебаха да хвърлят бутилки с вода към колите на неговия ескорт.
Махалото на консенсуса
Близки сътрудници на Папандреу казаха, че за първи път са го видели толкова разтревожен и объркан от проявите на множеството. Когато впоследствие хората станаха още повече, отцепиха парламента и показаха крайно агресивни нагласи, безпокойството нарасна. Под тежестта на тези тревоги премиерът отиде при президента, пред когото разкри тревогата си заради нуждата от създаване на климат на съгласие. По-късно, когато започна кръгът от срещи с политическите лидери, събитията в центъра на Атина показаха тенденция да станат всеобщи, призивът за консенсус се отправяше към всички.
В такава обстановка бе проведен първият телефонен разговор с лидера на Нова Демокрация Андонис Самарас, и под тежестта на тези условия бе формулирано отново предложението за правителство на съгласието, което бе обсъдено и при срещата на четири очи между двамата лидери. Премиерът бе особено открит и прям, прие в името на стабилността да бъде избран друг за премиер.
Самарас оповести съдържанието на разговора и цялата страна остана с впечатлението, че Папандреу си подава оставка и всеки момент ще бъде съобщено името на новия министър-председател. Лукас Пападимос междувременно слушаше изненадан свои приятели, които му се обаждаха, за да го попитат дали му е отправяно предложение да поеме премиерския пост.
При този предполагаем факт на площад Синтагма се извиха хора, силите на реда се изтеглиха, а в президентството започнаха да пристигат министри, изненадани от развоя на събитията и с искане този въпрос да приключи незабавно и премиерът да предприеме нова инициатива. Така, късно вечерта министър-председателят се обърна с прокламация към гръцкия народ, и след като прехвърли вината за изоставянето на усилията за съставяне на правителство на единството върху Самарас, обяви преустройството на кабинета за следващия ден. Политическото махало се бе залюляло миналата сряда, а последствията си проличаха в четвъртък.
Противници и поддръжници
Сутринта Георгиос Папандреу телефонира отново на Лукас Пападимос и повтори предложението си. Връзката обаче бе прекъсната, тъй като според слухове повечето депутати отказали предложенията да станат министри и настъпила вълна от оставки на депутати в парламента. Стана ясно по един категоричен начин колко разклатено бе правителството и колко компрометиран бе авторитетът на Папандреу от разговорите му с опозиционния лидер Самарас за правителство на единството.
Към обяд, след като бяха обявени оставките на Георгиос Флоридис и Екторас Насиокас, нещата започнаха да излизат извън контрол. И само намесата на Васо Папандреу за свикване на парламентарната група на ПАСОК спасиха в крайна сметка премиера и управляващата партия.
Искането на Васо Папандреу мобилизира всички, премиерът го прие, и от този момент започнаха преговори за преразпределяне на ролите и властта между премиера и членовете на управляващата партия.
Обещанието за коренно преустройство, изгонване на поне половината приближени и установяване на друг дух и климат в системата на управление промени нагласите и атмосферата.
Многото критикуващи изведнъж се превърнаха в поддръжници, Георгиос Папандреу бе спасен, вътрешнопартийната опозиция бе блокирана и в замяна на преразпределянето на властта (макар и клатушкаща се), настъпи дух на партиен патриотизъм. Евангелос Венизелос прие да изиграе ролята на спасител, и с приключването на заседанието в 11 ч. вечерта, започна отново кръгът разговори за преустройството на кабинета. Първоначалната идея беше Венизелос да поеме поста вицепремиер и отговарящ за усилията по спасяване на икономиката, с Лукас Пападимос на поста финансов министър, за да организира прилагането на Средносрочната програма и да се оправя с чужденците.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
