Галерия

1

Укриването на приходи и данъчната некоректност са едни от най-разкисваните проблеми на гръцката икономика още преди началото на финансовата криза. Данъчната некоректност в Гърция струва на държавата 27% от БВП, като средната стойност установена между страните-членк в Организацията за икономическо развитие и сътрудничество е значително по-малка и не надминава 20,2%. Проблимете с данъчната коректност обаче са само следствие от някои характеристики на законовата структура на средиземноморската страна и действащия до момента икономически модел в нея, оценяват специалистите.

Според икономическите анализатори на Alpha bank разликата в степента на данъчната некоректност между Гърция и останалите напреднали страни се дължи на броя на заетите на свободна професия. Ако в страните от Европейския съюз заетите на частна практика са средно 14% от работната сила, то в Гърция те достигат 35%. Данъчният надзор и кръстосаните проверки при тази група работещи са много трудни. Става въпрос за малки по обем предприятия от типа еднолични търговци и за поредица от транзакции с частни лица, от които е трудно да се намери документ за извършена услуга.

Секторите, в които се забелязват най-чести злоупотреби между заетите на свободна практика са туризмът, селското стопанство, строителството и търговията.

Други два фактора, които затрудняват допълнително ситуацията са високата безработица, която оказва натиск над трудовия пазар и общата липса на данъчно самосъзнание, както казват специалистите. Докато второто се култивира главно от държавата със стриктното прилагане на законите, първият проблем е резултат от влошилата се ситуация на трудовия пазар.

Данните сочат, че един на всеки трима служители работят без да имат договор, без да плащат данъци и осигуровки. Проучванията показват, че много от работодателите използват липсата на контрол днес повече от всякога и принуждават служителите да се съгласяват с неприемливите условия на труд, за да запазят работата си.

В Гърция много често данъчните декларации на лекарите, адвокатите, частните преподаватели и инженерите показват приходи близки до необлагаемия минимум. Реалността обаче е различна. Според доклада за състоянието на гръцката данъчна система, поръчан от Международния валутен фонд през 2012 работещите на свободна практика от горните професионални групи всъщност имат реален доход до 2,5 пъти по-голям от това, което декларират пред данъчните всяка година.

Специалистите оценяват, че високият процент на неплащане на данъци в Гърция се дължи на факта, че ползите от укриването на данъци са по-високи в сравнение с евентуалното наказание, което може да се приложи при установяване на нарушението.

Данъчните ставки в средиземноморската страна са едни от най-високите между страните-членки в Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Разликата между нетното и брутното възнаграждение е 43% в Гърция, а средната стойност е 26% за останалите страни от ОСИР. ДДС е значително по-висок за поредица от стоки и услуги, отколкото в други страни, а неефективният държавен надзор прави рискът за разкриване на нарушенията минимален.

Затова преструктурирането на данъчната администрация и опростяването на данъчния кодекс са част от незабавните мерки, за които настояват представителите на кредиторската тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Данък печалба, данък сгради и данъчно-процесуалния кодекс са реформирани и новите правила се очакват да влязат в сила от следващата година. Въпреки че вече са направени стъпки за създаване на автономност на приходната администрация, все още съществуват проблеми в дейността на системата.

В доклада на надзорната тройка се казва, че кредиторите и правителството до голяма степен са договорили за продължението на оздравителната програма. Планът предвижда първично балансиране на бюджета тази година и постепенно възвръщане към икономически ръст през 2014. “Перспективата (на този план) обаче остава несигурна” се посочва в доклада на тройката.

Освен подобряване на приходната политика, най-голямото предизвикателство пред правителството днес е да се справи с намаляването на държавния сектор. Това е задача, с която никой не иска да се занимава, но трябва да се изпълни, за да може Гърция да продължи да получава финансова помощ. След поредица от предложения, сега държавното управление трябва да приложи на практика програмата за мобилност.

Надзорниците отбелязват, че рекапитализация на банковия сектор е почти завършена. Властите са се ангажирали с по-нататъшни стъпки за запазване на финансовата стабилност, включително чрез продажба на две основни банки (bridge banks), се казва в доклада. Според гръцките анализатори, кредиторите предвиждат, че до края на годината правителството ще продаде двете държавни банки Пощенска каса и Proton Bank, за да завърши в срок стратегията си за изграждане на четиристълбова банкова система.

«Тези реформи са поредна важна стъпка към улесняване на възможността за икономически растеж. Мисията на кредиторите също обсъжда с властите напредъка в укрепването на мрежата за социална осигуряване, включително чрез целенасочени програми за подобряване на заетостта и образованието, подкрепяни от Европейския съюз, както и програма за осигуряване на достъп до основна медицинска помощ за неосигурените».