Галерия

1

70% повече пенсионери в Гърция през 2060 година показа проучване на синдикатите в страната. Застаряването на нацията неизбежно ще доведе до увеличаване на съотношението между работещи и пенсионери като предвижданията са, че две-трети от населението няма да е в трудоспособна възраст. В същото време целта на правителството е в следващите 50 години разходите за пенсионно осигуряване да не превишават 2,6% от БВП. Оценките са, че ако не се промени законовата  и структурната рамка на социалното осигуряване, през 2060 година разходите за пенсии и социални помощи ще са 25% от БВП – сума, непосилна за която и да е икономика.

Данните бяха изнесени от научния сътрудник на гръцките синдикати Сервас Роболиас, който говори на годишния форум за бъдещето на социално-осигурителната система в Гърция, организиран от списание Economist. Темата бе „Реформата в социалното осигуряване- Ще проработи ли?” Специалистът заяви, че в момента по-голямата част от работещите в Гърция са на възраст около 50 години, което означава, че ако се спазят препоръките на надзорната тройка за ограничаване на разходите в социалното осигуряване до 2,5% ръст, правителството ще трябва да „убива” пенсионерите, за да не харчи пари.

„Целта на системата за социално осигуряване не е да произвежда разходи в държавния бюджет. Тя е система за прехвърляне на разходи от настоящето към бъдещето. Затова вноските не се изчисляват в държавния бюджет като настоящ приход, а като отложен разход”, обясни икономическият консултант на гръцките синдикати. Според него отговорът не е в съкращаването на разходите за пенсии, а в намирането на нов тип икономическо развитие, което ще се основава на развитие на сектори и технологии с висока добавена стойност и ще доведат до образуването на първични бюджетни излишъци, колкото се може по-скоро.

Той предвиди, че за разлика от кризите в други страни излизането на Гърция от сегашната ситуация няма да доведе до връщане на загубените работните места. Сервас Роболиас даде пример със средната стойност в Европейския съюз за периода 2002-2008 година. Тогава средният икономически ръст в съюза е бил 9% от БВП, а повишаването на заетостта е достигнало 6%. В Гърция обаче за същия период увеличението на БВП е достигнало 16%, а увеличението на заетостта не е надминало 5,9%. Той обвини правителството, че се е фокусирало върху отпускане на държавни субсидии към предприятията, вместо да се насочи към нов тип икономика, която ще даде по-добри резултати в събирането на социално-осигурителни вноски и ще увеличи заетостта.

Според очакванията на правителството положителният икономически ръст няма да дойде в Гърция преди 2012 година, а след този период неговата стойност няма да надмине 1%-2% от БВП. Президентът на Организацията на трудовите бюра в страната Илияс Кикилиас заяви, че до момента не е открит начин да се осигурят нови работни места в период на рецесия. „Икономическото развитие е важно, но не и задължително за отварянето на нови работни места”. Той даде пример с периода около Олимпийските игри в Гърция през 2004 година, когато местната икономика е имала положителен икономически ръст между 4%-5% , а безработицата е била на същите като днешните нива - 11%-12% от работната сила в страната.

„Целта ни е да запазим настоящите работни места в страна, която няма традиции да спазва стриктно определени политики”, подчерта Илияс Кикилиас. Гръцката икономика в края на 2010 година отбелязва рецесия от около 5,4% и като резултат от намаленото потребление и повишаването на преките и косвени данъци, предприятията в страна изпитват сериозни затруднения. Организацията за поддържане на заетостта е стартирала 23 нови програми, които са съсредоточени около субсидирането на социалните и здравните вноски на работещите, така че предприятията да запазят вече съществуващите работни места и да не се прибягва до съкращения или фалит.

Главният секретар на Министерството на заетостта и социалното осигуряване Атина  Дрета представи предимствата на новия закон за социалното осигуряване. Тя поясни, че той не е съвършен и не решава всички проблеми на сектора, но дава базата за създаването на една по-сигурна, стабилна и равноправна система за бъдеще.  Най-важните точки след реформата в социално-осигурителната система са свързани с повишаване на възрастовата граница за пенсиониране, съобразена с новите условия, в които се развива гръцкият трудов пазар. От първи януари 2011 година минималната възрастова граница за излизане в пенсия е 60 години, като осигуреният има 40 години работен стаж, за да получи пълна пенсия. За всички, които искат да се пенсионират, но нямат 40 години работен стаж с плащани социални вноски, пенсията е намалена с шест на сто от полагаемата сума за всяка година преди навършване на 65 години.

Процедурата по изкупуване на осигурителни години също е променена, като процентите във всички осигурителни каси са уеднаквени и варират между 0,8% и 1,5%, като сумата се увеличава с работния стаж. „По този начин се улеснява системата, спестяват се разходи и най-важното е, че се стимулира оставането на работа до официалната пенсионна възраст, като цената на изкупуването на годините за пенсия се увеличава с наближаването на законно приетата възраст.”

 С новия закон за заетостта и социалното осигуряване се прие и нов тип изчисление на пенсиите, като се взимат предвид общата сума на доходите за целия осигурителен период, а не само петте най-добре платени години в целия работен стаж, както бе до сега. Модернизирането на списъка с нездравословните професии също е в плана на правителството, като трябва да приключи през лятото на 2011 година.