Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Земеделските култури, оставени да изчезнат

05 Април 2014 / 12:04:50  GRReporter
2374 прочитания

 Прилагането на Общата земеделска политика на Европа в Гърция през последните 3 десетилетия има драстично влияние върху земеделската икономика на страната

Земеделците се обърнаха  към дотираните продукти, изоставяйки дори  и традиционните гръцки култури, като варивата или фуражните култури, и в резултат хранителните нужди на населението се покриват от увеличаването на вноса. В Тесалия например, са изкоренени големи площи с бадемови дървета, които след това са засадени с памук, чието отглеждане се увеличава драматично след 1981, заради  голямата субсидия, която достига три пъти над търговската стойност на продукта.

„Прилагането на общата селскостопанска политика в Гърция е оказало влияние върху структурата на селскостопанското производство, което води до забавяне в снабдяването с храни в страната и до голям внос. В същото време, въпросът за качеството на продукта отстъпва и няма пространствено планиране на земите, използвани за земеделие” казва Стаматис Секлизиотис, агроном , помощник на аташето по селскостопанските въпроси в американското посолство.

www.kathimerini.gr

„Оставиха” бобовите култури

Бобовите култури, които традиционно се отглеждат в Гърция, лека-полека са изоставени, тъй като отглеждането им не се субсидира от ЕС. Така, през 1961 се произвеждат 12 586 тона леща, а през 1981- 8 451 тона, докато през 2011 производството е паднало до 2856 тона. При нахута съответно през 1961 са се произвеждали 13 365 тона, през 1981- 12 694 тона, а през 2011- 2200 тона. От другия край на планетата се внасят бобови култури, за да се приготвят традиционни гръцки рецепти. Фасул от Китай, фасул „мавроматика” от Мадагаскар и Перу, леща от Канада, нахут от Мексико и Турция, бакла от Сирия.

Още един традиционен гръцки продукт- халвата, както и таханът, се произвежда главно от вносен сусам. Само 33 тона гръцки сусам са произведени през 2011, в сравнение с 1961, когато са били 6374, и с 1981- 1572 тона.

И производството на ядки лека-полека отстъпва, защото бадемите, фъстъците, шам фъстъкът и други, остават извън европейските субсидии. Затова днес те се внасят от Калифорния, от Грузия или Молдавия, макар, че орехите са единствената култура от тази група, чието отглеждане бележи възход през последните години.

„Голям проблем е, че внасяме и голям процент от фуражните култури, главно соя. Ако пресметнем, че фуражите са 80% от цената на месото, разбираме какво означава целия този внос за нашето животновъдство” подчертава Секлизиотис. Една от основните фуражни култури е соргото, от което са произведени само 84 тона през 2011, в сравнение с 1198 тона през 1981 и с 8775 тона през 1961. „В същия момент, когато сушените плодове са много търсени в целия свят, ние имаме много малко производство, и оставяме Турция да е лидер” добавя агрономът.

Намаляват лимоните

Много голям спад в производството бележат и лимоните, които от 216 874 тона през 1981 падат до 70 314 през 2011. Естествено, нуждите се покриват от внос. Общото производство на цитрусови плодове в Гърция не е намаляло значително (997 205 тона през 1981 срещу 938 866 през 2011), но както обяснява Секлизиотис, сортовете портокали, които се отглеждат засягат главно вътрешния пазар и не са подходящи за износ.

Производството на домати от друга страна, се е увеличило значително. Но това са главно количества промишлени домати, които също са субсидирани. Секлизиотис подчертава, че в Гърция има райони с различен климат и би могла да е като мозайка от много отглеждани култури, само обаче ако някой си направи труда да се погрижи за това.

Обръщане на младите към земеделието

През последните години се отбелязва увеличен интерес към земеделското производство, главно от млади хора, които търсят изход от икономическата криза.

Проучване на Министерството на земеделието показва, че 19,3% от запитаните са пристъпили към конкретни действия да се преместят от големите градове в провинцията.

43,5% от планиращите да напуснат Атина и Солун, имат университетска диплома, 25,9% имат магистратура, и 4,1% имат докторска титла.

Около половината-47,6% от планиращите преместване, биха искали да работят в земеделието, но не само в производството, но и по цялата верига- до опаковането и продаването на продуктите.

Маслините и зехтинът е първият избор, вероятно заради големия процент жители на градовете, които притежават маслинови дръвчета. Голям е процентът на заинтересуваните от биологични култури.

 

Категории: гръцко земеделие традиционни култури субсидии
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus