Галерия

1

Европейската комисия вече изчислява на 62,2 млрд. евро (25,5% от БВП) мерките, които правителството трябва да приложи до 2014 г., за да успее Гърция да намали дефицита си като процент от БВП, от 15,8% през 2009 г. до 2,9% в края на 2014 г.

Въпреки големия размер на сумата, посочена в предварителния доклад на Комисията за петата оценка на меморандума, по-впечатляващо е влошаването на ситуацията през трите месеца от предишното посещение на Тройката в Гърция.

След приключването на средносрочната програма Европейската Комисия смяташе, че дефицитът на Гърция ще бъде намален като процент от БВП от 15,6% през 2009 г. до 2,9% през 2014 г., с прилагането на мерки на обща стойност 52 млрд. евро, сума, съответстваща на 21,1% и по-малка с 10 млрд. евро от днешната прогноза.

Естествено, заедно с размера на фискалната корекция в доклада си, Комисията промени и прогнозите за фискалните параметри. Ключов момент представлява фактът, че за 2012 г. Комисията предвижда в най-добрия случай нулев първичен излишък, вместо първичен излишък в размер на 0,8% от БВП, заложен в предишния доклад. Същевременно се влошава прогнозата и за първичния дефицит през 2011 г. от 1,8% на 2,3% от БВП.

Излишък през 2013 г.

Новият доклад предвижда за пръв път първичен излишък в размер на 2,4% от БВП за гръцката икономика през 2013 г. и в размер на 5% от БВП за 2014 г.

Разходите по лихви, с изключение на дела на дълга, произлизащ от гаранциите на гръцката държава към банките, се изчислява, че ще достигнат 14,6 млрд. евро тази година, 15,1 млрд. евро през 2012 г., 16,5 млрд. евро през 2013 г. и 17,3 млрд. евро през 2014 г.

Също толкова кошмарни са прогнозите за развитието на държавния дълг, който се очаква да достигне 200% от БВП до края на 2013 г., ако се вземат предвид и гаранциите, дадени от държавата на търговските банки.

Развитието на държавния дълг

По-конкретно, според доклада, държавният дълг се очаква и през следващите години да продължи да расте, като достигне 354,7 млрд. евро (162,8% от БВП) през тази година, 384,9 млрд. евро (181,4% от БВП) през 2012 г., 388,5 млрд. евро (181,3% от БВП) през 2013 г. и 382,1 млрд. евро (173,5% от БВП) през 2014 г.

Ако към тези суми се добавят и гаранциите към търговските банки, надхвърлящи 85 млрд. евро от  2008 г. насам, тогава увеличаването на държавния дълг е още по-рязко. От 354,7 млрд. евро през  2011 г. достига 420,6 млрд. евро (198,2% от БВП) през 2012 г., за да се увеличи още повече до 425,5 млрд. евро през 2013 г., достигайки 198,6% от БВП, а в последствие да се успокои до 190,9% от БВП, което съответства на 420,5 млрд. евро.

Всичко това, разбира се, са изчисления без да се вземе предвид прилагането на решенията от 21 юли, или на някой друг техен вариант, в смисъл на повишено участие на частни лица в преструктурирането на дълга.

Освен това обаче Европейската комисия упражнява натиск за ускоряване на приватизацията, която ще играе ролята на “суровина” за поетапното свиване на черната дупка на държавния дълг.

Влошаване на ситуацията в еврозоната

Фискално влошаване в повечето държави-членки регистрират окончателните данни за развитието на фискалните параметри през 2010 г., публикувани вчера от Eurostat.

По отношение на Гърция държавният дефицит миналата година е бил в абсолютни стойности 24.125 млрд. евро срещу 36.300 млрд. евро през 2009 г. Като процент от БВП дефицитът достига 10,6% срещу 10,5%, предвиждани в междинните данни от миналия април.

Дългът е достигнал 329.351 млрд. евро срещу 328.500 млрд. евро, предвиждани в данните от април. Като процент от БВП дългът е достигнал 144,9% срещу 142,8%, каквито бяха прогнозите през април. Трябва да се отбележи, че в сравнение с 2009 г. държавният дълг се е увеличил с 15,5 пункта.

Държавните разходи са намалени с 1,5 процентни пункта (2,4 предвиждаха данните от април), а държавните приходи са увеличени с 1,5 пункта (1,8 пункта през април).

Само две държави (Люксембург и Финландия) от еврозоната са имали през миналата година дефицит под 3% от БВП. Останалите 14 са в режим на наблюдение заради свръхдефицита си.

За цялата еврозона средния държавен дефицит възлиза на 6,2% от БВП или 572.526 млн. евро. Средният държавен дълг достигна 85,4% от БВП. Следва да се отбележи, че средният държавен дълг се е увеличил с близо 18 пункта от 2008 г. и с 5,5 пункта в сравнение с 2009 г.

Отлага се за 2012 г. продажбата на  OПAП (Организацията за спортни залагания)

Отлагането на продажбата за 2012 г. на 34,4%, които притежава държавата в Организацията за спортни залагания (ОПАП), обяви управителният директор на Фонда за разпродажба на държавно имущество Костас Митропулос.

В интервю за Агенция Ройтерс г-н Митропулос обяви също така придвижването на пет приватизационни сделки до края на годината. Той уточнява, че не се предвижда продажбата на 34,5%, притежавани от държавата в ОПАП, за тази година, поради много ниската й пазарна цена, тъй като от 2,31 млрд. евро, които щеше да получи държавата преди 6 месеца от продажбата на акции на Организацията, днес може да получи едва 723 млн. евро.

Пазарните цени водят до отказа на фонда да пристъпи към продажбата на дялове от държавните банки, като напр. Земеделската банка, където днес държавата притежава дял от близо 77%, както и на 34% от Спестовната каса, след като фондовата стойност на тези акции се е сринала до 226 и 75 млн. евро съответно.

Въпреки това от фонда обявяват приключването на приватизацията на държавната газова компания ДЕПА и националната система за природен газ ДЕСФА, и окончателното оформяне на договора за управление на международното летище “Елевтериос Венизелос” в Атина с германската строителна група Hochtief, която се очаква да приключи в рамките на месеца.

Като следващ стадий се обявява приключването през следващата седмица на търсене на оферти за продажбата на учредената компания със специална цел, която ще включва всички права на държавните лотарии.

Консултантите на приватизацията

Списъкът с консултанти за 13 приватизационни програми, които ще се реализират през тази и следващата година, бе публикуван от министерството на финансите. Въз основа на съответните решения на междуведомствената комисия, консултантите са следните:

- ЕЛПЕ (Гръцка петролна компания): UBS Limited και Nomura International PLC.

- ЛАРКО: HSBC Bank PLC και Pricewaterhousecoopers Business Solutions.

- Атинско летище: правни консултанти: Папакостопулос и сътрудници – П. Елгерис и А. Геронтас. Правен консултант по въпроси на правото на Европейския Съюз и на чуждестранното право: Dewey & Leboeuf LLP.

- Самолети: Grant Thornton

- Водоснабдителна и канализационна компания в Солун: HSBC Bank и Eurobank [EFGr.AT] EFG Equities.

- Столична водоснабдителна и канализационна компания: Търговска банка на Гърция [CBGr.AT], Credit Agricole CIB и Eurobank EFG Equities.

- Казиното в Парнита: Alpha Bank [ACBr.AT]  и Investment Bank of Greece.

- Пристанището в Пирея [OLPr.AT], в Солун и Регионални пристанища: Morgan Stanley Банка “Пиреос” [BOPr.AT]  .

- Електрическата компания: Alpha Bank, Bank of America Merrill Lynch Credit Suisse Securities (Europe) Limited, Националната банка на Гърция [NBGr.AT].

- Гръцки пощи: Lazard Freres SAS, Pricewaterhousecoopers Business Solutions.

- Малки пристанища и марини: Investment Bank of Greece, консорциум от фирмите Maritime & Transport Business Solutions, KLC адвокатска кантора и “Роган и сътрудници”.

- Регионални летища: Eurobank EFG Equities и Citigroup Global Marketslimited.

- Организацията за конни надбягвания: правен консултант – Рилеракис и сътрудници.