Галерия

1

Александър Дугин

Гуруто на Путин и връзката със „Златна зора“

Александър Дугин е роден през 1962 и се смята за един от най-известните политически коментатори и писатели на постсъветска Русия.

Александър Дугин, снимка: nreporter.info

Дугин е съветник на Путин от едно десетилетие, той е теоретикът и вдъхновителят на т.нар. четвърта политическа теория, а възгледите му влияят върху властта в Кремъл. Неговото име цитира в свои стаии Михалолякос.

Неотдавна лидерът на „Златна зора“ посочва в своя статия, посветена на кризата в Украйна, със заглавие «Крим, Московията и Гърция», че това е «революция, която дойде не за да възстанови правосъдието в един прогнил режим, а за да разруши връзките на Москва с Европа, за да преустанови геополитическото разширяване на Русия, разширяване, което намира израз в теорията за Евразия на Александър Дугин».

Дугин е участвал в националистическата опозиция срещу Борис Елцин, а в различни периоди е работил с различни течения, както леви, така и десни, като напр. «националболшевишкото» на Едуард Лимонов и комуниста Генадий Зюганов.

Неговото верую е «ние, руснаците, сме задължени на гърците», а в свое интервю за списание «Епикера», на издателство „Ливанис“ преди около една година той отбелязва, че «руският народ вероятно ще подкрепи една твърда позиция на Путин, в случай, че Гърция въстане срещу световния ред и финансовите му стратегии». В друга статия пък, когато говори за Русия на 21 век Дугин подчертава: «Надявам се, че православна Гърция, както и някои общества от Източна Европа, един ден ще влязат в зоната на евразийското благоденствие».

Дугин, който говори за новия световен ред, подкрепя в своята книга «Четвърта политическа теория» завръщането на Русия като световна велика сила, която ще играе ролята на балансьор срещу американското господство. Решението според Дугин е обръщането към миналото и вечните ценности на човешките общности, като осъжда недвусмислено мита за прогреса.

За Дугин «социалната справедливост, националният суверенитет, и традиционните ценности-духовността, са трите основни принципа на 4-та политическа теория», а по-нататък той твърди: «Единственото нещо, за което настояваме при създаването на един такъв договор за сътрудничество, е да оставим настрана антикомунистическите и антифашистките си предразсъдъци. Тези предразсъдъци са инструмента в ръцете на либералите и глобалистите, с които държат враговете си разединени. Затова трябва да отхвърлим както антикомунизма, така и антифашизма. И двете са контрареволюционни инструменти в ръцете на глобалния либерален елит».

Либерализмът според Дугин е основният враг на четвъртата политическа теория, той се изказва остро срещу нацистите, определя като престъпно деяние изтребването на цели национални групи, отхвърля расизма във всичките му форми, подкрепя един сложен, многообразен свят, но същевременно подчертава, че без расизъм националсоциализмът не е националсоциализъм.

Според четвъртата политическа теория, най-висшата ценност е нацията (етноцентризмът), а Дугин казва, че «ако Русия избере да живее, тогава ще предизвика автоматично създаването на една четвърта политическа теория», която не е нито фашизъм, нито комунизъм, нито либерализъм. «Русия вече няма никакво място в новия свят на глобализацията, на постмодернизма и постлиберализма», отбелязва Дугин.