Галерия

1

През последния месец представители на крайно дясната партия Златна зора зачестиха с антисемитските си изказвания, включително и в парламента. Провокативната реч на говорителя на партията Илиас Касидиарис, в която той заяви, че Холокост не е имало само изнесе на преден план истинската идеология на нацистката и ксенофобска партия.

GRReporter потърси коментар от Леа Коен – писател, музиколог, дипломат и политик, която в края на миналата година издаде книгата „Ти вярваш: 8 погледа върху Холокоста на Балканите“. В нея авторката описва трагичните събития, свързани с преследването на евреите в Царство България и съседните му държави.

Леа Коен представя исторически факти за съдбата на евреите на Балканите по време на Втората световна война и коментира възхода на крайнодесните партии през последните няколко години.

Г-жо Коен, крайно дясната партия в Гърция Златна зора открито отрича Холокоста. Говорителят на партията заяви недвусмислено в парламента, че такова нещо никога не се е случвало. Какви са историческите факти що се отнася до Гърция?

Откакто през 2012 г. в гръцкия парламент влезе пронацистката партия Златна зора, там започнаха да се случват неприятни неща:

Лидерът на партията Николаос Михалолиакос заяви, „Пещите и газовите камери от Холокоста никога не са съществували. Това е лъжа“.

Друг представител, депутатът Илиас Касидиарис си позволи да чете в парламента откъси от „Протоколите на Цион“, фалшификат, изготвен от царската полиция в Русия около 1870 г., за да се обосноват погромите над еврейското население. Илиас Панайотарос, друг депутат на партията, заяви пред Австралийската телевизия, че партията подготвя бойно крило, подобно на „Хизбула“.

Скандалните прояви на „Златна Зора“, чиито членове ползват хитлеристка символика, цитират „Моята борба“ и изготвят списъци на евреи, е съпроводена обаче с отпор на всички демократични партии в Гърция, които са поставили „Златна зора“ в изолация. Има и многобройни международни реакции, включително призиви от Съвета на Европа партията да бъде забранена. Излезе и призив към гръцкия парламент, подписан от световно известни интелектуалци, нобелисти, писатели и други, в който се настоява за забрана на партията като антисемитска, ксенофобска и човеконенавистническа.

Последните събития свързани с антисемитски прояви на партията датират от мемориалното честване на 70 годишнината от депортацията и унищожението на солунските евреи. За това честване в Солун пристигнаха представители на най-влиятелните еврейски организации в света, които бяха посрещнати със скандални демонстрации от „Златна зора“.

Да се твърди на територията на Солун, чието еврейско население е почти изцяло унищожено от германците, че не е имало Холокост, не е просто нарушение на добрите нрави. Това е престъпление, поругание на паметта на загиналите, долнопробно оплюване на една трагедия, за която Гърция винаги ще си спомня.

Наскоро излезе моята книга „Ти вярваш. Осем погледа върху Холокоста на Балканите“. Тя беше почти веднага преведена на английски и на македонски. На корицата на книгата съм поставила снимка на четиригодишно момиченце, което е за мен символ на балканския Холокост. Момиченцето се казва Ети Пардо Теста и е от известната солунска фамилия Пардо Теста, изцяло унищожена в газовите камери на Аушвиц. От многобройното семейство по чудо се спасява само братчето на Ети, Давид Пардо. Снимката, направена месец преди депортацията, заедно с малко други семейни документи е била запазена от гръцки съседи на фамилията и предадена по-късно на Давид. Той се заселва в САЩ, а обстоятелства по изследвания във връзка с книгата ми, ме свързаха с неговия син Теодор Пардо във Флорида, който ми предостави снимката за публикация.

Основна тема на книгата ми е преследванията на евреите в Царство България и присъединените към него територии на Северна Гърция и Македония, както и Холокоста над евреите в тъй наречените „нови български територии“.

Моята книга засяга въпроса за съдбата на гръцките евреи, различна в различните части на страната. Гърция е била разделена между германци, италианци и българи, а евреите са били съответно подложени на различен режим в тези три части. В италианската, включително Атина, те успяват да се спасят от депортация, поради политиката на италианската администрация, която не ги е предала на германците и с чиято помощ голяма част от тях са успели да емигрират (твърди се, че италианците и испанците са издали над 18 хиляди изходни визи за гръцки евреи).

В окупираната от германците част разправата е била жестока, особено в Солун, наричан някога „балканският Йерусалим“, откъдето 50 хиляди евреи са били жестоко малтретирани и депортирани в Аушвиц, откъдето са се завърнали единици.

Не по-радостна е била съдбата на евреите в окупираната от България част– Драма, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Серес. Там е имало малки еврейски общности с богата културна традиция. Общо около 4200 евреи, които са били събрани от българската администрация, полиция и войска, натоварени на камиони, откарани в България, държани известно време във временни лагери, след което отведени до пристанището Лом на Дунава и оттам откарани с кораби до Виена. Във Виена българските полицаи ги предават на германските власти и евреите са директно откарани в Аушвиц и Треблинка, където са почти веднага ликвидирани. 98% от това население е загинало.

Да се говори, че не е бил извършен Холокост над гръцките евреи, е просто недопустимо пред лицето на тези ужасяващи факти.

Какво е участието на България в тези събития в качеството й на съюзник на нацистка Германия?

България има на пръв поглед диференцирано отношение към евреите от „старите“ и от „новите“ територии. На този проблем е посветена съществена част от книгата ми.

Трябва да се подчертае, че официалната българска държава от периода 1940-1944 е била напълно враждебна към евреите и ги е преследвала под различни форми : след гласуване на Закон за защита на нацията (придружен с поредица от закони и разпоредби за унищожаване на всички граждански и икономически права на евреите) и след създаването на Комисарство по еврейските въпроси започва систематично преследване на еврейското население на цялата територия (стара и нова) на царство България, чиято крайна цел са лагерите в окупирана Полша. Този план, съгласуван между правителството на Богдан Филов и германците, с одобрението на цар Борис Трети, започва своето изпълнение от „периферните“ зони на царството. Затова първи жертви са евреите в окупираните територии в част от Северна Гърция, Македония и Пирот. Те са съответно „прибрани“, за да бъдат депортирани на 4 и 11 март 1943 г. по съгласуван между Германия и България график, договорен между Филов и Рибентроп през август 1942 г. (Богдан Филов настоява още тогава да бъде „решен въпроса с изселването на всички евреи от царство България“, но германското правителство има натоварен график след конференцията във Ванзее за „окончателното решение“ и отговаря, че редът на България е предвиден за март 1943 г.).

Части от българската общественост обаче, както и от българската православна църква, разбирайки за плана да бъде депортирано и съответно най-вероятно унищожено еврейското население, се застъпва за евреите от „старите“ земи, чиято депортация трябва да започне във връзка с общо назначения график на 10 март 1943 г. Поради това застъпничество и поради логистически проблеми, тя е първоначално „отложена“, но и следващи опити срещат затруднения за осъществяването им. След смъртта на цар Борис Трети през август 1943 /когато е насочена последна дата за депортация/ настъпват сериозни разстройства в управлението на държавата и въпросът е изоставен.

Спасени ли са българските евреи с предаването на евреите от Македония и Тракия? Съгласна ли сте с това твърдение?

Не, винаги съм се противопоставяла на тази теза. Тя е изкуствено създадена и сериозният преглед на документи и събития показва, че е несъстоятелна. Депортацията на ВСИЧКИ евреи от царство България съществува като добре обмислен, съгласуван на всички държавни равнища план, подготвян в продължение на две години със „законови“ разпоредби и с редица конкретни действия, от които са останали убедителни следи и документи. Процесът е бил започнат, но не е бил изцяло довършен във вътрешността на страната поради разстройства в системата, включително логистически, и поради нестандартна намеса на отделни авторитетни личности, включително депутати, църковни дейци и общественици. Не трябва да се забравя, че България е била малка страна и при липса на политически партии, суспендирани от цар Борис Трети, се е управлявала и с намеса на лични авторитети. В един момент те са изиграли положителна роля за отлагане сна фатални решения за съдбата на евреите, която до последния момент от колаборацията между България с нацистка Германия не е била гарантирана. Но същите тези авторитети не са спомогнали да бъде спасено еврейското население от „новите“ територии, унищожено в 98 % в лагерите на смъртта.

Как коментирате възхода и покачването на популярността на Златна зора в Гърция?

За съжаление случаят със Златна зора не е изолиран. И в други бивши комунистически страни има рецидиви на носталгия по нацизма. В Латвия се провежда марш на СС, в Литва честват нацистки генерал, в Унгария партията Йобик има определено ксенофобско и антисемитско поведение, което накара няколко видни еврейски интелектуалци, включително нобелиста Кертеш да напуснат страната, в Хърватска се възстанови „усташката партия“, известна с това, че лично е извършила Холокоста над хърватските евреи. В България от 10 години насам се провежда тъй нареченият Луков марш, неонацистко шествие, в което взимат участие няколко крайно десни организации. За съжаление, властите и общината в София гледат доста лекомислено на това провокационно мероприятие, което се провежда необезпокоявано.

Не бих казала, че крайно десни партии се ползват с голяма популярност, но те определено заразяват обществото с омраза. Вероятно все още крехката демократична традиция в бившите комунистически страни дава повече възможност на недоволни и лумпени да проповядват открито омраза. Освен това еднозначното реабилитиране на всички „пострадали“ от комунизма, включително представители на фашистки и нацистки партии и сдружения от времето на Втората световна война, даде възможност за възобновяване на партийни структура с открит антидемократичен и антисемитски характер. В тези страни, поради замяна на една диктатура с друга, все по-често се допуска амалгама между между комунистически и пронацистки идеи, което е извънредно опасно и заразително. Специално в Гърция, очевидно е че трусът на икономическата криза е изиграл роля за радикализиране на известна част от гражданите й.

В България партия Атака също успя да увеличи броя на своите депутати в новия парламент. Как обяснявате това? Смятате ли, че след решението на Волен Сидеров да участва в коалиционно правителство с БСП и ДПС и отношението му към протестите тази обществена подкрепа ще продължи?

България не прави изключение от този процес, той се наблюдава във всичките му проявления – от „амалгамата“ и отрицанието на Холокоста до антисемитизма и всички останали форми на ксенофобия и нетолерантност. Волен Сидеров е едно от карикатурните въплъщения на този феномен, разпознат от обществото като екстравагантна карикатура на всякакъв вид негационизъм. Тъй като определящите се като леви и либерални структури БСП и ДПС не са такива, а са организации на кланово картелен принцип, е възможна безпринципна формална коалиция с клана на „бесните“ на Сидеров. Още по-опасно е обаче, че се зараждат и още по-крайни от Сидеров течения, за които антисемитизмът става основна парадигма.

В целия свят има намаляване на толерантността към различния, независимо дали става дума за религия или обикновено поведение като пушенето например. На какво смятате, че се дължи разрастването на нетърпимостта към чуждото мнение?

Изобщо не съм съгласна с тази ваша теза. Напротив цивилизованите общества работят непрестанно за все по-голяма търпимост в този все по-размесен от гледна точка на общности свят. На повечето места в Европа резултатите от тази работа са очевидни. Освен това е напълно погрешно, да не кажа недопустимо, различията по отношение на някакъв навик като пушенето, да се поставят в полето на значимите проблеми на толерантността.

Нашите лични навици нямат нищо общо с политическите тенденции на обществото, когато то ги смята за неуместни, има право да ги постави под контрол.

Какво от политическия, икономическия и социалния модел на Швейцария може да послужи като добра практика на Балканите и в частност в България и Гърция?

Швейцарският модел е неприложим на Балканите по много причини. Трудно е да бъдат изброени тук : това е най-старата европейска република и най-старата демокрация в Европа от Христово време насам. Швейцария никога не е била монархия и нейните граждани винаги са се чувствали отговорни за политиката си. Пряката демокрация е тяхно ежедневие. Хората имат зад гърба си 700 години демокрация, а ние имаме само 23. Може би това вече дава отговор на въпроса.