Галерия

1

През последния месец представители на крайно дясната партия Златна зора зачестиха с антисемитските си изказвания, включително и в парламента. Провокативната реч на говорителя на партията Илиас Касидиарис, в която той заяви, че Холокост не е имало само изнесе на преден план истинската идеология на нацистката и ксенофобска партия.

GRReporter потърси коментар от Леа Коен – писател, музиколог, дипломат и политик, която в края на миналата година издаде книгата „Ти вярваш: 8 погледа върху Холокоста на Балканите“. В нея авторката описва трагичните събития, свързани с преследването на евреите в Царство България и съседните му държави.

Леа Коен представя исторически факти за съдбата на евреите на Балканите по време на Втората световна война и коментира възхода на крайнодесните партии през последните няколко години.

Г-жо Коен, крайно дясната партия в Гърция Златна зора открито отрича Холокоста. Говорителят на партията заяви недвусмислено в парламента, че такова нещо никога не се е случвало. Какви са историческите факти що се отнася до Гърция?

Откакто през 2012 г. в гръцкия парламент влезе пронацистката партия Златна зора, там започнаха да се случват неприятни неща:

Лидерът на партията Николаос Михалолиакос заяви, „Пещите и газовите камери от Холокоста никога не са съществували. Това е лъжа“.

Друг представител, депутатът Илиас Касидиарис си позволи да чете в парламента откъси от „Протоколите на Цион“, фалшификат, изготвен от царската полиция в Русия около 1870 г., за да се обосноват погромите над еврейското население. Илиас Панайотарос, друг депутат на партията, заяви пред Австралийската телевизия, че партията подготвя бойно крило, подобно на „Хизбула“.

Скандалните прояви на „Златна Зора“, чиито членове ползват хитлеристка символика, цитират „Моята борба“ и изготвят списъци на евреи, е съпроводена обаче с отпор на всички демократични партии в Гърция, които са поставили „Златна зора“ в изолация. Има и многобройни международни реакции, включително призиви от Съвета на Европа партията да бъде забранена. Излезе и призив към гръцкия парламент, подписан от световно известни интелектуалци, нобелисти, писатели и други, в който се настоява за забрана на партията като антисемитска, ксенофобска и човеконенавистническа.

Последните събития свързани с антисемитски прояви на партията датират от мемориалното честване на 70 годишнината от депортацията и унищожението на солунските евреи. За това честване в Солун пристигнаха представители на най-влиятелните еврейски организации в света, които бяха посрещнати със скандални демонстрации от „Златна зора“.

Да се твърди на територията на Солун, чието еврейско население е почти изцяло унищожено от германците, че не е имало Холокост, не е просто нарушение на добрите нрави. Това е престъпление, поругание на паметта на загиналите, долнопробно оплюване на една трагедия, за която Гърция винаги ще си спомня.

Наскоро излезе моята книга „Ти вярваш. Осем погледа върху Холокоста на Балканите“. Тя беше почти веднага преведена на английски и на македонски. На корицата на книгата съм поставила снимка на четиригодишно момиченце, което е за мен символ на балканския Холокост. Момиченцето се казва Ети Пардо Теста и е от известната солунска фамилия Пардо Теста, изцяло унищожена в газовите камери на Аушвиц. От многобройното семейство по чудо се спасява само братчето на Ети, Давид Пардо. Снимката, направена месец преди депортацията, заедно с малко други семейни документи е била запазена от гръцки съседи на фамилията и предадена по-късно на Давид. Той се заселва в САЩ, а обстоятелства по изследвания във връзка с книгата ми, ме свързаха с неговия син Теодор Пардо във Флорида, който ми предостави снимката за публикация.

Основна тема на книгата ми е преследванията на евреите в Царство България и присъединените към него територии на Северна Гърция и Македония, както и Холокоста над евреите в тъй наречените „нови български територии“.

Моята книга засяга въпроса за съдбата на гръцките евреи, различна в различните части на страната. Гърция е била разделена между германци, италианци и българи, а евреите са били съответно подложени на различен режим в тези три части. В италианската, включително Атина, те успяват да се спасят от депортация, поради политиката на италианската администрация, която не ги е предала на германците и с чиято помощ голяма част от тях са успели да емигрират (твърди се, че италианците и испанците са издали над 18 хиляди изходни визи за гръцки евреи).

В окупираната от германците част разправата е била жестока, особено в Солун, наричан някога „балканският Йерусалим“, откъдето 50 хиляди евреи са били жестоко малтретирани и депортирани в Аушвиц, откъдето са се завърнали единици.