За терапията на стомашна язва са необходими пет опаковки от лекарството Losec, което всяка година продава над 5 млн. на гръцкия пазар. Пациентът си го купува на цена от 18,76 евро за всяка опаковка, за разлика от англичанина, който се снабдява с необходимите хапчета за цена по-ниска от пет евро. Същото се случва и с Risperdal, което е най-разпространеното лекарство за лечение на епилепсията, което се продава в Гърция срещу 57 евро, а в Испания например цента му е едва 6 евро.
Това са два от множеството примери, които могат да бъдат дадени за безумните цени на лекарствата, чийто патент е изтекъл, но в Гърция продължават да се продават много по-скъпо отколкото в останалите държави от северна и западна Европа. Какво се случва с техните цени и как се определят те?
Дори последната промяна в закона, която направи бившият министър на здравеопазването Янис Папатанасиу, изглежда, че няма да доведе до намаление на цените, ако не започнат да функционират държавните механизми за контрол, надзор и определяне на цените.
Според закона всяка фармацевтична компания трябва да дава информация за цените на лекарствата си в останалите европейски страни Дирекцията за цените на лекарствата, която подлежи към старото Министерство на развитието, която в момента се част от Министерство на икономиката, конкуренцията и мореплаването.
Това трябва да се прави, за да се преразглежда цената на всяко лекарство в Гърция, когато тя се е променила в някоя друга европейска страна – т.е. когато е паднала. Но проблемът се крие в това, че компаниите не дават информация на Дирекцията, се казва в статия на вестник „Вима”... Парадоксът е, че според методите за определяне на цените, те трябва да падат, а реално се получава обратното като фармацевтичните разходи утежняват осигурителните каси и държавните болници.
Стратегията на фармацевтичните компании е, когато пуснат дадено лекарство го правят на най-скъпия пазар в Европа, който допреди една година беше британския, вдигат летвата на цената, а впоследствие го пускат на някой малко по-евтин пазар, като печелят една по-малко скъпа цена. После практиката е да пускат лекарството в Гърция, където цената реално се равнява на средната стойност между цената на двата най-скъпи пазари. Според закона в Гърция цената на лекарството е равна на средната стойност от цените на лекарството в трите най-евтини държави, но ако няма трета държава, тогава се изчислява според стойността му в двете държави, където циркулира лекарството. И така, цената на лекарството излиза доста скъпа. По-късно лекарството се появява на пазара и в други държави на по-евтини цени, но най-често фармацевтичните компании забравят да информират компетентната гръцка дирекция към министерството за това.