Галерия

1

“Време е да оставим Зорбас да си почине. Неговият образ вече не обобщава гръцкото”. Това са думите на маркетинг директора на компанията за круизни пътувания Louis Cruises Манолис Макрис. Въпреки че маркетолозите в страната оценяват важността на местния произход, идеята за гръцкото като същност на стоката се променя. Познатите от предишните десетилетия лица-символи на Средиземноморската страна вече не са актуални. Дори се смятат за морално остарели.

Слънцето, морето и историята остават характерни черти на запазената марка Гърция. Разликата е, че те вече не се свързват с познатите сърдечни, но със съмнителен морал образи изградени от филми като “Зорбас гъркът” или шумни и хаотични гърци като характерите от “Моята голяма гръцка сватба”. Сега маркетинговите специалистите залагат на по-изчистени и по-опростени послания, които изразяват новото лице на страната.

В рамките на бизнес форума “Гръцки марки”, Макрис говори за добавената стойност, която може да донесе гръцкия произход на стоките и услугите в работата с чуждестранните клиенти.

Мнението на маркетолога се основава на опита във фирмата, която той представлява. Компанията започва дейност през 2005, като продава туристически пакети около гръцките острови. “До 2011 се опитвахме да предлагаме един международен тип услуга на мултинационална публика. Както в менюто, така и в забавленията, които предоставяхме на нашите круизи”.

На японските групи са предлагали суши. На германските клиенти са предлагали немска музика и танци. В пакетите са били включени най-популярните гръцки острови като Миконос, Санторини, Парос. “Истината е, че ние трябваше да се конкурираме с много сериозни международни фирми. За пример ще ви кажа, че 75% от круизния пазар се държи от две големи компании в света. Останалите 25% пазарен дял трябва да се поделят между по-малките играчи, в които влизаме и ние”.

След по-задълбочено проучване на възможностите Louis Cruises прави генерални промени в маркетинговата си стратегия, като залага на гръцката запазена марка, но в алтернативен вариант. Когато хората отиват на пътешествие искат разнообразие, казва специалистът.

Круизните кораби, с които разполага фирмата са по-малки от гигантските плуващи хотели, с които оперират големите конкуренти. Това й дава възможност да посещава по-малки острови, които представят девственото лице на страната. “Не пренебрегваме установените туристически дестинации като Миконос и Санторини, но не се съсредоточаваме само върху тях”, поясни специалистът.

Менюто също се променя и в него се включва в много по-голяма степен храни от средиземноморската диета. Едно обикновено парче фета, поръсено както е по традиция с риган и залято със зехтин може да ентусиазира туриста и да го накара да почуства Гърция. За да засили кампанията си, компанията създава специални семинари по история и наема майстор-готвачи, които да предадат тайните на типична гръцка кухня. Това обогатява преживяването на чуждестранните туристи по време на почивка и прави по-привлекателни предлаганите туристическите пакети.

Вътрешният пазар също отбелязва промени със задълбочаване на кризата. Етикетът “Made in Greece” оказва решаваща роля върху поведението на потребителите. Това сочат данните от проучването “Потреблението и гръцките продукти” на преподавателя от Атинския икономически университет Никос Балатас.

Седем на всеки десет запитани казват, че предпочитат гръцките пред чуждестранните прдукти от един и същи вид, а 61% от запитаните смятат, че гръцките продукти имат по-високо качество от вносните стоки.

Гърците традиционно свързват идеята за гръцките стоки с хранителните продукти. В тази част анкетираните са категорични, че биха предпочели хранителни продукти от Гърция, пред вносни конкурентни стоки. Това не важи за битовата техника и електрическите уреди например, пояснява Балтас. 

Масовото мнение, което се налага в последните години е, че гръцкото производство има много по-голям потенциал за развитие. 85% от запитаните смятат, че Гърция има по-добри производителни възможности от това, което предоставя сега. Това важи главно за индустриалното производство, земедението и хранителната промишленост. 90% от запитаните смятат, че може да има много по-голямо земеделско развитие.

Агис Пистиолас, който е член на управителния съвет и директор на отдела за износ и маркетинг на компанията за производство на зърнени храни Agrino подчерта, че местното производство има големи предимства, но и някои недостатъци. Един от тях например е, че някои местни стоки неизменно са по-скъпи от вносните продукти, поради чисто технически причини.

Той сравни пакет първокачествен ориз, който е произведен в Гърция с китайски внос, който за същото количество струва само едно евро. “Тогава решаващо значение има качеството. Проблемът е, че сме в период на криза. Потребителите може да заявяват, че са готови да купят гръцката стока, но когато стигнат до рафта ще купят по-евтиното”. Решение на този проблем е износът.

86% от анкетираните са съгласни с това мнение. Те смятат, че трябва да се изнася повече, за да може да се помогне на икономическото укрепване и за популяризацията на гръцките стоки в чужбина. В същото време това ще помогне на фирмите да компенсират загубите от намалялата покупателна сила на вътрешния пазар.

Девет на всеки десет участвали в анкетата “Потреблението и гръцките продукти” казват, че предпочитат местното производство, защото по този начин подпомагат запазването на работни места в страната. Безработицата в Гърция не пада под 26%.