Галерия

1

Четирите най-големи гръцки банки отбелязват над 22 милиарда евро загуби от доброволното опрощаване на гръцкия дълг от страна на частните кредитори. Проучването на BlackRock за състоянието на финансовата система сочи, че между януари и септември 2011 Националната банка на Гърция, Юробанк, Пиреос и Алфа банк са отбелязали загуби от 3,6 милиарда евро, с което общата стойност на черната дупка в тях надминава 22 милиарда евро. До петък се очаква да се вземе временно решение на проблема с рекапитализацията, защото все още няма окончателно споразумение за условията, които ще се задейства Фонда за финансова стабилност. Това решение не се смята за окончателно, защото трябва да запълни дупката в банковите бюджети от PSI, но не и загубите, които произтичат от “необслужваните кредити в резултат на дълбоката рецесия.

На срещата между председателя на Банката на Гърция Георгиос Провопулос и премиера Лукас Пападимос в четвъртък се обсъждат детяйлите около първата финансова инжекция за банките. В края на седмицата Гърция пуска на пазара облигации на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) на стойност 23 милиарда евро. Те трябва да подсилят капитала на гръцкия Фонд за финансова стабилност, от който банките ще почерпят сили. От своя страна банките трябва да решат още един проблем, който е свързан със счетоводното и данъчното отчитане на следствията от PSI. Точното дефиниране на загубите от процеса ще помогне да се финализират и изчисленията по капиталовите нужди на гръцките банки. Също така остава нерешен и въпросът как ще стане рекапитализирането от местния Фонд за финансова стабилност – с обикновени облигации без право на глас или с конвертируеми облигации, които ще дадат право на държавен глас в управлението на банките.

Очакваната сума, която трябва да се предостави на банките, за да си възстановят устойчивостта може да достигне 26 милиарда евро. Помощта ще окаже решаваща за запазване на европейския статус на Гърция, но тя няма да бъде безвъзмездна. Засега планът е, че възползвалите се от помощта на Фонда за финансова стабилност ще могат да закупят обратно акциите, когато се закрепят на краката си, но все още не е определена каква ще е цената на възвръщане на акциите.

Банките не разчитат само на държавната помощ, финансирана с европейски пари, но сами търсят начини за укрепване. Юробанк предприе три стратегически хода, които й донесоха допълнителна капитализация от един милиарда евро, дни преди задействането на държавния помощен механизъм. Програмата за оздравяване бе пусната в действие още през 2011, когато Юробанк продаде полския си клон Polbank на австрийската Raiffeisen (RBI Poland). Гръцката банка продължава да държи 13% от финансовата институция, за което тя ще получи тази година 490 милиона евро. На второ място Юробанк скоро изкупи обратно някои от задълженията си на местния и международен капиталов пазар, като смъкна сериозен товар от плещите си. На трето място гръцката банка се съгласи да продаде Eurobank Tekfen в Кувейт на Burgan Bank, като сделката се очаква да бъде приключена през есента на тази година.

Досега цифрите показват, че 15% от кредитите раздадени на гръцкия пазар са невъзвращаеми, а около 60 милиарда евро са се стопили от депозитния портфейл на гръцките банки. Макар и намалени рисковете за изтънялите спестявания на гръцките домакинства оставтат. На първо място е крехкото състояние на местните банки, поради кризата и окастрянето на дълга. Към това допринася и постоянния натиск на финансовия дефицит, в който единствен отдушник се оказва Европейската централна банка. Не на последно място лоша услуга правят и постоянните слухове за връщане към драхмата, които дестабилизират дошълнително ситуацията на Гърция. При сценария за възвръщане към национална валута, спестяаванията и депозитите ще бъдат преизчислени в драхми и тяхната стойност ще се изпари за една нощ. Тези слухове се очаква да се разсеят окончателно, ако резултатът от изборите в началото на май месец покаже победители про-европейско насочените партии.