Галерия

1

Световният църковен съвет взе решение да се отмени забраната за достъп до Света гора, в рамките на 16 споразумения, които бяха подписани на заседанието в Пусан, Южна Корея.

Това се твърди в публикация на вестник „Ортодоксос Типос” (Православен печат).

Според репортажа са подписани 16 споразумения между християнските църкви и други 16 споразумения с други вероизповедания. Три от тези споразумения засягат Света гора.
Те са следните:

7-мо споразумение: промяна на режима в светите манастири и организиране на конференции в тях, както вече е ставало  за празника на равноденствието, отмяна на множеството служби в манастирите

8-мо споразумение:  отмяна на забраната за достъп в различни места по света, принадлежащи на християнските църкви.

16-то споразумение: провеждане на общи служби между християнските църкви с послание за Новата епоха.

Световният църковен съвет (World Council of Churches) е икуменическа християнска организация, чиято цел е насърчаване на християнското единство. Тя е общност от 340 църкви, от които 157 са редовни членове на организацията, и представлява над 550 милиона християни от повече от 100 страни.

Основана е на 23 август  1948, и между членовете –учредители са Икуменическата патриаршия в Константинопол, Църквата на Гърция и Църквата на Кипър. Днес събира повечето православни църкви, както и много протестантски църкви- като Англиканската църква, много лутерански, методически и реформаторски църкви, някои баптистки и петдесятни църви. Също така участват старокатолически църкви, и широка гама  обединени и независими църкви.  Римокатолическата църква, макар че не е член на съвета, си сътрудничи тясно със Световния църковен съвет, и изпраща наблюдатели и представители на заседанията му. От Гърция, освен Гръцката православна църква, в съвета участва и Гръцката евангелска църква.

Дискусии за отмяната на забраната за достъпа до Света гора възникват периодично, САЩ и Европейският съюз са оказвали натиск в тази посока.

Неприкосновеността на Атон съществува още от 10 век. Запазва се и през периода на турското владичество. Периодически е нарушавана, по хуманитарни причини- например по време на Гръцката революция стотици деца, включително момичета, намират убежище в Света гора.

През 20 век въпросът се регулира от няколко договори като:

Договора от Лондон (17.05.1913), когато Турция оставя  полуостров Атон на Великите сили и подписва Протокола от Лондон, в който Атон е обявен за независима и самоуправляваща се общност (чл.5).

Договора от Лозана (24.7.1923), където се определя окончателно гръцкия суверенитет над Света гора

През 1926 е  приета и ратифицирана от гръцкия парламент гласувана от 20-те манастири харта, която гарантира светостта  на Атон.

През 1953  е приет закон, в който се предвижда лишаване от свобода от 2 месеца до 1 година за нарушаване на неприкосновеността на Атон.

Миналата година Европейският парламент гласува решение (подкрепено и от 3 гръцки депутати), с което се иска отмяна на забраната за достъп на жени до Света гора, защото тя нарушава принципа на равенството между половете, на законодателството на ЕС за недискриминация и равнопоставеност, както и на разпоредбите относно свободното движение на гражданите на Европейския съюз. От своя страна противниците на отмяната изтъкват няколко аргумента в полза на забраната за достъп на жени до Атон. Първо, достъпът на жените в Света гора обижда съвестта на монасите, които съгласно с тяхното посвещение нямат право да общуват с жени. Второ, Атон не е туристически обект, в който всеки европеец да има правото да дойде, да пребивава и да се движи. Според гръцката конституция Атон е собственост на манастирите, тоест той е пожизнен дом на монасите. А според същата конституция домът е неприкосновен, и нарушаването на тази неприкосновеност е престъпление. Трето, независимо от предходните две причини има и трета причина, която забранява премахването на неприкосновеността на Света гора: в Заключителния акт за присъединяване на Гърция към Европейската общност има съвместно изявление от всички членове на тогавашната общност по отношение на специалния статут на планината Атон, и изявлението е потвърдено от разпоредба № 8 на Заключителния акт на Договора от Амстердам. С тази съвместна декларация държавите-членки признават специалния статут на Атон, така като той е гарантиран от член 105 от гръцката конституция и  е обоснован изключително от духовни и религиозни причини.

Решението, взето от Световния  църковен съвет отваря нов кръг от дискусии по въпроса и се очаква да предизвика бурни реакции по света.