Галерия

1

Една статия на Димитрис Папаконстантину, публикувана в capital.gr.

Това е, край. Този човек вече не се трае. Разказва митове и легенди с невероятна леснина, заблуждава и омайва без всякакъв свян. Би трябвало да се казва не Алексис Ципрас, а Алексис Мюнхаузен. Засенчил е най-прочутия разказвач на измислени истории и лъжец на всички времена. След като обаче намира поддръжници, добре прави!

И всичко това сервирано с голяма доза високомерие. Вчерашното му телевизионно интервю, даващо представа за това какво ще чуем през настоящия предизборен период, е показателно. Какво само не заяви невероятният бивш премиер! Заяви, че се гордее с референдума! С най-голямата политическа измама, извършвана някога в страната! Продължава да мами най-безсрамно, че с „не”-то на референдума е постигнал облекчения и отстъпки! На практика заяви, че е горд, задето е подписал най-лошото споразумение, което можеше да постигне страната – едно споразумение, което е и много трудно приложимо. При това той лично е отговорен за ужасния ход на тези катастрофални преговори.

Той се показва безкомпромисен и –за Бога!– противник на меморандумите! Сега излиза и казва на всичкото отгоре, че не само не вярва в това споразумение, не само не го приема, но и отказва всякакво съюзяване за неговото прилагане. Той изнудва за самостоятелно правителство, отхвърляйки всякакво сътрудничество след изборите. Толкова е самоуверен, и вярва толкова силно в силата и убедителността на лъжите, които поднася на гражданите, че като мощно оръжие на политическото си изнудване посочва, че няма да участва в следващо правителство, ако то не е самостоятелно.

По време на интервюто напомни малко за старото гръцко драматично кино с репликата си: "Взех решение да не ставам герой за кратко, а да предотвратя една невиждана катастрофа за широките маси, за хората, които се трудят, за тези, които са поверили парите си на гръцките банки". Банките, които той самият затвори, налагайки ограничения при транзакциите! 

И разбира се, не пропусна да отбележи още редица лъжи, най-характерната от които е тази за възможно най-бързото излизане от меморандума и попечителството и, че "в рамките на една година ще сме приключили и ще продължим по нашия план за производствено възстановяване". Защото, както подчерта той, неговият меморандум бил различен от другите меморандуми, които били фокусирани върху строгите мерки за икономии. Неговият меморандум бил... меморандум за развитие. Боже, опази! 

За съжаление забъркали сме се в една каша, много по-лоша от тази, която мнозина мислеха, че ще ни дойде до главата с поемането на властта от г-н Ципрас и компания. И дойде времето и народът да поеме своята отговорност. Да помисли трезво и зряло какъв вид управление иска за деня след изборите в тази страна. Дали наистина вярва, че трябва да даде на г-н Ципрас още един шанс. Или по-скоро трети шанс, защото втория му го даде с референдума, а той изхвърли на боклука волята на гръцкия народ. Защото много просто, както от самото начало е знаел, там, докъдето бе докарал преговорите и притиснат до стената, той е нямал никаква възможност за маневри. Искал е обаче да получи едно звучно „не”, за да го използва като личен вот на доверие. Не в полза на страната, а в полза на самия себе си. За собственото си политическо оцеляване. За да може сега да излиза и да говори безсмислици, а някои да го слушат в захлас...

Откакто бяха обявени предсрочните избори и в изявленията на чуждите лидери се усеща подкрепата за "човека, който приема и прокарва всичко". Тях обаче не ги интересува бъдещето на гръцкия народ. Не ги интересува вече особено дали гръцкото правителство, което и да е то, ще може да приложи споразумението. Те са изпълнили своя морален дълг. Показаха солидарност към Гърция. Подписаха нов спасителен план. Сега, ако страната не се справи, това вече не е техен проблем. Освен това от непреклонното им поведение по време на преговорите видяхме в крайна сметка колко са се разтревожили от заплахите за пълна катастрофа в Европа от евентуално излизане на Гърция от еврозоната.

Така че нека мъдрият гръцки народ поеме своята отговорност. Нали така го наричаме при всяка предизборна надпревара? Е, нека тогава покаже своята мъдрост. Но нека не тръгваме и с голямата кошница. Икономическият крах и опошляването в политиката винаги се предшества от социално и културно падение.