Галерия

1

Седем месеца след посещението си в Атина известната адвокатка и съпруга на холивудския актьор Джордж Клуни – Амал изпрати до гръцкото правителство своя доклад относно действията, които то трябва да предприеме за да отвоюва връщането на мраморните скулптури на Партенона от Британския музей. Според нея Атина ще трябва да инициира незабавно съдебен процес с конкретното искане, защото времето не тече в полза на гръцките интереси.

„Трябва да задействате правни процедури. Ако не направите това в близко бъдеще може и да загубите шанса. Сега или никога. Времето е дошло”, посочва в доклада си тя.

Амал Аламудин и други двама нейни колеги посетиха Атина през октомври миналата година по покана на тогавашното правителство. След разговори с представители на министерството на културата те се ангажираха да изготвят становище за най-добрия начин, по който Гърция би могла да върне обратно в Атина мраморните скулптури на Партенона, които се намират в Британския музей.

Новият заместник – министър на културата от правителството на СИРИЗА и Независимите гърци Никос Ксидакис обаче не прояви интерес към предложението на Амал Клуни и отхвърли вероятността Атина да внесе съдебен иск с думите: „Пътят за отвоюването на скулптурите е дипломатически и политически”.

Той посочи, че докладът е само част от правните съвети, които изпращат постепенно в Атина от адвокатската кантора Робъртсън – Палмър. „От една страна не можеш да започваш процеси по каквито и да са въпроси и от друга развоят на случая в международните съдилища е неясен. Нещата не са толкова лесни”, допълни Никос Ксидакис.

Думите му предизвикаха реакция от страна на председателя на Международния комитет за връщането на мраморите на Партенона от Британския музей Дейвид Хил. Той изпрати писмо до министерството на културата, в което посочва, че министър Ксидакис отхвърля вероятността от съдебно решение на въпроса преди дори да е чул съветите на британските адвокати. В писмото се подчертава също, че министърът дори не е дочакал да се срещне с тях преди да реши какви действия ще предприеме и че след няколко дни е щял да получи писмено предложение за начина, по който Гърция би трябвало да процедира, за да изиска връщането на скулптурите.

В заключение Дейвид Хил пише, че поддръжниците на Гърция в тази кауза по света са били разочаровани от позицията на гръцкия министър.

Заслужава да се отбележи, че и предишните ръководства на гръцкото министерство на културата бяха резервирани относно вероятността от иницииране на съдебен процес за връщането на мраморните скулптури. Причините са както от практическо естество, така и понеже не се смята, че решаването на спора в съда ще донесе желаните от Гърция резултати.