Галерия

1

Френското електронно издание Slate.fr, чийто шеф е бившият директор на вестник Le Monde Жан-Мари Коломбани, публикува най-критичната досега статия за гръцкото правителство.  

Заглавието на статията: «Традицията на Гърция»:

Ругатните срещу германците

Отрицателният отговор, който даде Волфганг Шойбле на първото гръцко искане за споразумение, лесно може да се обясни. Германският финансов министър бе наруган от гръцкия си колега, когото вече не иска и да вижда. Така Гърция трябваше да се върне към договора, подписан от предишното правителство. Точка. И това е споразумението, което Гърция подписа на 20 февруари, петък, въпреки комуникативните трикове, за да бъде преглътнат горчивият хап.

Истерията на германците срещу СИРИЗА се обяснява с факта, че те бяха наругавани, бяха сравнявани с нацистите и ги призоваваха постоянно да плащат за една страна, която непрекъснато краде и продължава да не спазва европейските правила.

«Виждах този гняв да се надига в Германия, но не си представях, че може да стигне толкова далече. В ЕС не бива да ругаеш никого от партньорите си. И гърците сега ще платят скъпо», пише журналистът Eric Le Boucher.

Вторият урок дойде от невероятната липса на подготовка на СИРИЗА. Тази популистка партия вярваше, че ще управлява страната в посока, различна от тази на предишните правителства. Вярваше, че има решение чрез икономическия растеж, въпреки подписаните европейски договори, въпреки икономическата зависимост на страната.  Вярваше, че гръцкият народ е гласувал за тях, и че всички останали европейски народи или ще въстанат, или ще приемат новата програма на забележителното правителство Ципрас.

Наивност и аматьорство

На практика става въпрос за абсолютна наивност, пълно непознаване на европейските правила, ужасна грешка относно съотношението на силите. И даже още по-лошо. Става въпрос уж за едно мнение, че има «друг път», друга политика, по-добра, по-малко болезнена, почти лесна. Коя ли? «Стига да се откажем от строгите икономии», да се върнем към миналото, да увеличим заплати и пенсии, на назначим отново уволнените държавни чиновници и ще започнем една политика на растеж „на кило“.

Трябва да признаем нещо: наложената политика на строги икономии в Гърция беше прекалена, тя доведе до голяма рецесия и отклони страната от всички поставени цели. Въпреки това конкурентоспособността се възстанови, както стана в Испания и Ирландия, и това искаше тройката. Но понеже производствената база в Гърция е много малка, тези строги икономии от германски тип не дават плодове, докато социалната цена е висока. Действително балансът не помага в посока на икономиите, и това се признава от мнозина в САЩ и Европа. Трябваше да се открие начин да се съчетаят строгите икономии и икономическият растеж.

Тръгвайки от тази констатация Алексис Ципрас вярваше, че е спечелил залога и че партньорите ще притиснат Берлин да приеме програмата им за растеж. Но всичко рухна поради лошата подготовка и арогантността.

Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис използва времето си, за да се прави на хитър по време на заседанията, пред телевизионните камери и социалните медии. Той нямаше конкретна програма, която да бъде съчетана с предишните договори, подписани от страната и да бъде приета. Минаваше от един неопределен план към друг невероятен план, докато всичко рухна.

Измама

Днес Гърция плаща прескъпо многото приказки и абсолютната си неспособност.

Но това не е случайно.

Популистите прибягват до услугите на неизвестни икономисти, които наричат „алтернативни“. Явно имат интерес от това. Но повечето от тях не са компетентни, и само си мислят, че разбират нещата. До вчера предъвкваха неомарксистки глупости. Днес вече разбраха, че трябва да познаваш съвременната глобална икономическа действителност. Не може просто да изстрелваш неясни икономически предложения. Като например облигациите за икономически растеж. Никой не разбира какво означават, но ги показват като нещо много важно.

Янис Варуфакис е един от тези икономисти. Един от тези гурута мошеници, които обикалят от университет в университет, които поддържат успешни блогове за алтернативни икономисти, след като не разполагат с друго политическо предложение. Интернет е пълен с такива, напълнили са популистките партии, там, където икономистите реалисти са оставили свободно място. Това са партиите, които очакваха, че всички ще бъдат очаровани от вълшебните им мисли.

Янис Варуфакис трябва да е подлъгал (в оригинала е използвана думата  «empapahouter») Алексис Ципрас и останалите ръководни членове на СИРИЗА, точно както математиците брокери измислят „токсични“ продукти, за да ги пробутват на шефовете си. Илюзии, фалшиви решения, идеи, които изглеждат сериозни, но празни от съдържание.

Човек би казал, че Гърция бе унижена от Германия. И че другите страни са се показали страхливи. И че в голямата идеологическа борба социалдемократите са поискали да накажат крайната левица. И че «уникалната мисъл» е спечелила за пореден път благодарение на световния елит, изправил се срещу демокрацията и народа. Всичко това е погрешно. Напълно погрешно. Гърция не беше изгубила още от самото начало. Можеше да постигне гъвкавост в спасителната програма. Германия можеше за пореден път да се съгласи с нещо, което първоначално отхвърляше. Този план обаче се провали поради арогантност и невежество.

Постепенно предаване

Правителството на Алексис Ципрас се оказа напълно неподготвено за суровата действителност. Бе принудено постепенно да се предаде до 20 февруари. Първо прие, че трябва да изплати дълга, после се съгласи, че трябва да говори с омразната тройка, а накрая разбра, че трябва да забрави социалната си програма, да приеме програмата на предишното правителство и да започне реформите.

От обещанията му не е останало вече нищо. Урокът за популистите е много тежък. Констатацията, че строгите мерки трябва да спрат, бе добра. Но вместо да работят върху подробностите и изготвянето на ясни предложения, те се потопиха в магията, която псевдо-гурутата им казваха, че е постижима. Винаги съществуват алтернативни решения, няма само едно, но трябва да признаеш, че светът е сложен, и че изходът е работа, прагматизъм и скромност. И преди всичко не трябва да казваш, че усилията са безполезни. Но какво да се прави, успехът на популистите идва от там, че продават мечти... А избирателите на популистите гледат сега с тъга какво става в Гърция...