Галерия

1

Бурно се развиват преговорите между Атина и кредиторите. Всички пътища водят към Брюксел, където гръцкото правителство трябва да представи строги мерки, за да предотврати разривът с партньорите.

Ултиматумът на кредиторите, оттеглянето на МВФ и обсъждането на евентуален фалит накараха правителството да се разбърза и да изпрати насрещни предложения на институциите с цел да бъде сключено споразумение на 18 юни.

МВФ се завръща

По последни информации служителите на МВФ са приели поканата да се върнат в Брюксел. Пол Томсен ще представлява Фонда и ще дойде в Брюксел в неделя или в понеделник.

Източници от ЕК обаче говорят с по-малко очаквания за това, което ще се случи в Брюксел и твърдят, че утре ще има обсъждане, а не преговори. Високопоставен представител на ЕК заяви за информационния сайт iefimerida.gr, че „дискусиите помагат винаги, доколкото са в правилната посока. Споразумението обаче трябва да е с трите институции, и след това да бъде одобрено от кредиторите, а ЕК не е между тях”.

„Може да има напредък само с трите институции. Ако не се съгласят и трите, не може да има напредък”, казва въпросният представител на ЕК и добавя, че „Алексис Ципрас  изпраща свой представител в Брюксел (Янис Драгасакис). Добре е да има дискусии, но това не са преговори”.

Гръцката делегация бърза за Брюксел, носи строги мерки

В тази атмосфера на безизходица, срещата в централата на правителството роди новини – Ципрас е дал нареждане (след телефонен разговор с председателя на ЕК) гръцкият екип да замине за Белгия, за да предаде предложението на Атина.

До момента няма много подробности, но според източниците предложението е финансово.

Гръцката делегация ще включва Янис Драгасакис, Никос Папас, Евклидис Цакалотос, Георгиос Хулиаракис, както и технически екип.

Що се отнася до покриването на финансовия дефицит, според информациите мерките ще са административни и финансови. Източниците подчертават, че Гърция настоява на предложенията за дълга, за бонусите върху пенсиите, както и за клаузата за нулев дефицит. Правителството показва готовност да приеме 1% първичен бюджетен излишък срещу 0,75%, каквото беше последното му предложение.

Атина смята за важни и действията, към които трябва да пристъпи Европейският механизъм за стабилност, който трябва да поеме тежестта за обмена на облигации на Европейската централна банка.

По въпроса за дълга, Атина изглежда идва с две предложения:

• 9-месечно финансиране до март 2016
• Финансиране до края на 2018

Големият пазарлък за ДДС

Коефициентите на ДДС си остават  централен проблем. Ножът е буквално до кокала, тъй като институциите настояват за 5,8 милиарда евро приходи, за да подпишат.

За да намери тези пари, правителството се готви да увеличи коефициентите на ДДС и да прехвърли други стоки и услуги към по-високия коефициент. Основният сценарий е увеличаване на първите два коефициента:

• Най-ниският от 6,5% да стане 7% и това ще натовари лекарства, книги, театър.
• Средният ще стане 12% - 13% , и това ще натовари пресните храни, сметките за комунални услуги, хотели, заведения за хранене.
• Високият коефициент ще остане 23%, към него спадат опакованите храни и всички останали стоки и услуги.

Достатъчно ли е това? По-скоро не, след като по първоначални сметки този сценарий ще остави „дупка” от поне 700 милиона евро спрямо това, което искат кредиторите. Затова има и алтернативен сценарий. Какво предвижда той? Освен увеличаването на първите два коефициента, да се прехвърлят заведенията за хранене към третия коефициент – от 13% на 23%, тоест, както беше през 2011.

Какво очаква правителството от всички тези промени: 

• Ако бъдат отменени намалените коефициенти на ДДС за егейските острови, в хазната ще влязат около 288 милиона евро, а предвидените в бюджета 347 милиона се смятат за „надути”.
• Прехвърлянето на заведенията за хранене към 23% ще донесе други 150 милиона евро, тоест, въпреки че ще създаде големи проблеми в туризма, няма да донесе кой знае какви приходи. Но дори и тези оценки са оптимистични, защото намаляващото потребление и увеличаващото се укриване на данъци ще орежат още очакваните приходи.
• Прехвърлянето на хотелите към  коефициент 13%  добавя други 350 млн. евро, но това е при условие, че търсенето ще си остане същото. Увеличеният ДДС върху обработените храни ще донесе според оценките други 350 млн.евро.

Достатъчно ли е това? По-скоро не, защото кредиторите настояват мерките за ДДС да достигнат 2,3 млрд. евро, така че на края да бъдат събрани поне 1,8 милиарда. Припомня се, че в един от последните доклади за оценка имаше забележка, че бюджетът губи до 10 млрд. евро заради сложността на системата на ДДС и укриването на данъци. Как да бъдат постигнати целите? Най-голямото желание на кредиторите е да се прехвърлят сметките за електричество към коефициент 23%, с аргумента, че в много страни на ЕС енергията се облага с най-високия коефициент на ДДС.

Шокови предложения и за земеделците

В същото време според информациите, идващи от Брюксел, селското стопанство ще е един от секторите, които ще платят най-тежката цена.

Кредиторите предлагат да се премахнат специалните привилегии на производителите. Според телевизия Скай, целта е да се промени начина на облагане и да се отмени данъкът от 13% върху приходите на земеделците. Според един от вероятните сценарии, той ще бъде увеличен на 33%. От тази мярка се предвиждат икономия от 500 млн. евро. Успоредно с това се разглежда и орязване на други привилегии, като например бензинът за земеделски машини.

Споразумение или край на 18 юни