Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Банките - първата жертва на икономическата политика на СИРИЗА

06 Октомври 2015 / 13:10:43  GRReporter
2317 прочитания

Представяме ви анализа на журналиста Костас Ступас в capital.gr.

Моите избиратели нямат влогове в банките, беше казал премиерът Алексис Ципрас, когато му обърнаха внимание на опасността да бъдат затворени банките. Безработните, чистачките в министерството на финансите и пенсионерите с ниски пенсии наистина в по-голямата си част нямат депозити в банките. Имат обаче тези, които осигуряват помощите за безработица, вноските за солидарност, заплатите в държавния сектор и пенсиите. Това премиерът би трябвало да го зае.

Затварянето на банките през лятото беше катастрофално и за тях самите и за икономиката като цяло. Последиците ще ги изчислим и ще ги платим в непосредствено бъдеще с предстоящата рекапитализация на банките и резкия скок в индекса на безработицата. На практика става дума за третата по ред рекапитализация, факт, който означава, че предходните две са били неуспешни. А кой плаща за този провал? Частниците, които предоставиха част от капиталите, но основно обикновените гърци, които ги финансираха чрез кредити, добавени към държавния дълг.

През 2013 банките бяха рекапитализирани с 28,6 милиарда евро, от които 25 милиарда евро внесе гръцкият Фонд за финансова стабилност, а 3,6 милиарда евро – частниците. През пролетта на 2014 банките бяха подкрепени с още 8,3 милиарда евро, предоставени само от частници. Сега максималната граница е 25 милиарда евро.

Миналата зима обсъждахме, че 10-те милиарда евро, които бяха останали от предишната помощ за банките, може би нямаше да бъдат необходими и държавата би могла да ги използва като превантивна кредитна линия, при положение, че бяхме приключили с меморандумите. Влошаването на икономическия климат обаче, особено след затварянето на банките, наложи трета рекапитализация, тъй като се очаква отново да скочат лошите заеми, чийто ръст беше се поуспокоил. С колко са се увеличили лошите заеми все още не знаем, ще разберем това към края на месеца. Във всеки случай в Кипър заради капиталовия контрол индексът на необслужваните заеми се увеличи от 15% до 40% в рамките на една година, а през 2014 достигна 45%. В Гърция миналата година този процент се изчисляваше на 33%. Сега, дори според умерените оценки, се очаква той да надхвърли 50%.

При предишните рекапитализации Фондът за финансова стабилност и частниците внесоха около 36,3 милиарда евро, а в момента пазарът изчислява стойността на четирите най-големи гръцки банки на под 4 милиарда евро. 4 милиарда означава, че ако банките се нуждаят от 16 милиарда за новата рекапитализация, новите акционери ще придобият 80% от банките. Следователно, тези, които са инвестирали при предишните рекапитализации са изгубили почти изцяло вложените си капитали. Най-големият губещ ще бъде гръцката държава, която имаше лъвския пай в рекапитализациите. Въпросът на този етап е участието на частниците в рекапитализацията на банките. За да се включат изобщо, те ще трябва да бъдат убедени, че това ще е последната рекапитализация и че оставането на Гърция в еврозоната е гарантирано. Дали вярват в това ще стане ясно до края на годината.

Към настоящия момент гръцките банки са раздали кредити на стойност 220 милиарда евро, а държат депозити в размер на близо 122 милиарда евро. Ако 50% от тях излязат на червено, това означава, че над 100 милиарда евро ще се окажат в просрочие. Част от тези пари са изгубени окончателно, друга част ще бъде спасена и ще започне да се изплаща, но само ако икономиката започне да се възстановява.

Законът „Кацелис” бе катастрофален, както всяко хоризонтално законодателство в подобни случаи, защото увеличи рязко броя на необслужваните заеми. Когато държавата гарантираше, че нито едно жилище няма да бъде продадено на търг, заедно с тези, които не можеха да плащат кредитите си, не плащаха и онези, които имаха възможност да го правят. Катастрофални бяха и популистките безсмислици на СИРИЗА от последните години за опрощаване на дългове. Сега реалността през следващите месеци ще принуди правителството да пристъпи към продажба на търг на жилища и фирми. Само перспективата жилището им да бъде продадено на търг ще накара тези, които могат, макар и със затруднения, да плащат кредитите си или да се обърнат към банките за преразглеждане на условията по кредитите им. Интересно ще е да видим как членовете на правителството, откърмени с други нагласи, ще се справят с този проблем. А това е един от въпросите, който може да разклати крехкото парламентарно мнозинство.

Голяма част от лошите заеми принадлежат на фирми, които от доста години са „фантоми” и се държаха на повърхността единствено чрез банково финансиране, осигурено благодарение на политически достъп до банковата система на страната. Значителна част от тези фирми ще мине под контрола на банките и след като бъдат преструктурирани, ще бъдат продадени на нови собственици. Този процес ще промени бизнес картата на Гърция. Това е и една от причините, поради които не може да се постигне съгласие за размера на рекапитализацията. Колкото по-голяма е тя, толкова по-голям ще бъде процентът участие на Фонда за финансова стабилност и влиянието на Единния надзорен механизъм (SSM - Single Supervisory Mechanism).

Категории: гръцки банки рекапитализация Единен надзорен механизъм SSM Single Supervisory Mechanism
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus