Галерия

1

Инвеститорите, борсовите институции и самото правителство вече са преминали от тревогата за това "кога" ще отвори Атинската фондова борса, към тревогата "как" ще отвори и доколко ще бъде засегната, тъй като вече е започнало обратното броене за рестартирането на сделките.

Банковите акции с тяхната капитализация, „замръзнала“ на 12,9 милиарда евро от 26 юни, са в центъра на опасенията. Не само поради това, че заемат 30% от капитализацията на фондовата борса и вземат видно участие във формирането на индексите, но главно поради това, че представляват основната връзка между Атинската борса и чуждестранните фондове и международните борсови индекси.

"Каквото и да се случи в икономиката и борсата, добро или лошо, то ще се отрази първо на оценките на банките“, смятат борсови агенти, които не крият, че на пазара цари голямо напрежение относно реакцията на банковите акции през първите дни след отварянето на Атинската борса. Ако човек се води от поведението на финансовите инструменти ADR (American Depositary Receipts), чрез които Националната банка на Гърция е листвана на Нюйоркската фондова борса (0,90 долара или 0,82 евро срещу 1,20 евро в Атина), трябва да очаква, че на гръцкия пазар акциите на банката ще бъдат коригирани поне с 30% надолу.

Условията за рестартиране на сделките, както за фирмите от реалната икономика, така и главно за банките, изправени пред сериозни проблеми заради безпрецедентния капиталов контрол, обективно погледнато са възможно най-лошите.

Освен краткосрочните или бъдещи загуби, които ще възникнат от прилагането на контрола върху капиталовите потоци, цари абсолютна неизвестност за евентуалните капиталови нужди на банките, както и за времето или начина, по който те ще бъдат покрити. Вече има подадено искане за предварително плащане на 10 милиарда евро от механизма ESM като средство за покриване на евентуални капиталови нужди в рамките на споразумението за отпускане на 25 милиарда евро. Все още обаче не е неизвестно с кой точно механизъм (чрез ESM или Фонда за финансова стабилност) ще се извърши рекапитализацията на банките и какви ще са загубите, които ще понесат акционерите и данъкоплатците посредством Фонда за финансова стабилност, който вече отчита загуби на стойност 17,5 милиарда евро от 25-те милиарда евро, инвестирани в системните банки през 2013. Съдбата на варантите (warrants) и тяхната стойност в новата оформяща се среда, също е неизвестна, макар че има още много време до последната дата за тяхното упражняване през 2017.

Въпросът е там, че колкото информация и да бъде предоставяна през следващите часове от ръководствата на банките, картината няма да се изясни преди да приключат проверките за качеството на активите и стрес-тестовете, което в най-добрия случай ще стане през октомври.

Макар да е ясно, че инвеститорите няма да знаят дали, кога и по какъв начин ще бъдат призовани да подкрепят с нови капитали бранша и колко загуби рискуват да отчетат, за мнозина  фактори на пазара е немислимо банковите акции да не се търгуват дотогава. Сред проблемите, които се смята, че ще възникнат, е възможното понижаване на рейтинга на пазара от чуждестранните рейтингови агенции и изключването на банковите акции от международните индекси, както и други по-свързани с практиката, като например нуждата от предефиниране на маржовете, покривани от банковите акции.

Поради тази причина разговорите за това дали е правилно банковите акции да започнат да се търгуват, когато отвори Атинската борса, се водят на много високо ниво през последните дни, а истината е, че въпреки препоръката в доклада на Комисията за капиталов пазар и Атинската борса търгуването им да започне нормално, никой не знае дали наистина крайното решение ще бъде да се върнат нормално на борсовото табло, или търгуването им ще бъде отново отложено с няколко дни.

Според някои брокери, "технически причини" като например времето за откриване на нови сметки за гърците, или необходимостта от по-пълно информиране на инвеститорите и професионалистите на пазара, биха могли да доведат до ново отлагане.

Безпокойството за това как ще реагират банковите акции се засилва и от забраната гърците да купуват акции със средства от съществуващите си депозитни сметки, а само използвайки "нови" пари или продавайки съществуващи позиции в акции. Съществуват обаче и онези почти 40 милиарда евро, които бяха изтеглени през последните 8 месеца от депозитите и скрити в дюшеците или прехвърлени в сметки на чужди банки.

Във всеки случай сред анализатори и борсови посредници е широко разпространено схващането, че първите сесии на борсата ще бъдат "по-жестоки и по-болезнени" главно за банките и по-малко за останалите акции. Тревога цари във връзка с начина, по който ще бъдат посрещнати исканията за допълнителни обезпечения на инвеститорите в случай на сериозен спад. Мнозина борсови агенти смятат, че пазарът в Атина за дълго време ще бъде рай за борсовите спекуланти, а въпреки забраната за къси продажби (short selling), мнозина предвиждат, че в краткосрочен план ще настъпят жестоки спекулации, тъй като няма сериозни купувачи и цените на акциите ще се сринат рязко.