Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Без пълното себеотрицание на политическата класа споразумение с кредиторите не може да бъде постигнато

08 Май 2015 / 12:05:33  GRReporter
4684 прочитания

  Много членове на правителството на Алексис Ципрас предлагат въодушевено Гърция едностранно да реши да преустанови плащането на задълженията си към кредиторите. Много медии и обикновени граждани приемат с още по-голям ентусиазъм тази идея, сякаш в дефолта се крие ключето за вечното благоденствие. Самият премиер е раздвоен в желанието си да сключи споразумение с кредиторите, но такова без политическа цена за него и партията му. GRReporter се обърна за коментар към бившия български министър-председател Иван Костов, който в момента ръководи Лабораторията за управление на риска към Нов български университет. Иван Костов отговори на въпросите на Мария Спасова и Иван Петков.

  През 1990 правителството на Андрей Луканов едностранно реши да преустанови плащанията към кредиторите на България. Какво влияние върху икономиката на държавата имаше това решение?

  Влиянието на дефолта върху икономиката на страната беше катастрофално поради следните причини. Ограничи почти напълно достъпа до необходимите суровини и валутни оборотни кредити  и доведе до много тежка икономическа рецесия. Започна печатане на пари за финансиране на бюджетния дефицит, което доведе до свръх инфлация, тогава съчетана с остри дефицити на жизнено важни стоки. Заедно, те причиниха силно обедняване на домакинствата.  

  Вие поехте поста финансов министър точно след падането на правителството на Луканов. В какво състояние намерихте финансите на страната?

  Висок бюджетен дефицит с невъзможност за финансирането му с нормални инструменти. Почти напълно изчерпан валутен резерв и бойкот от страна на всички външни кредитори. Невъзможност да се договори споразумение с международните финансови институции, поради напълно различната система на счетоводство и статистика и на използваните икономически понятия от двете страни. С една дума, последиците върху икономиката и финансите на страната бяха катастрофални. България тогава беше единствената фалирала източно-европейска страна. Единствено Руската федерация ни последва по този трагичен път през 1998. Последиците от този фалит и сега тежат върху хората и икономиката на страната. България се върна на световния пазар на суверенни дългови инструменти след 24 години.  

  През 1997 вие станахте министър-председател на България и трябваше да управлявате страната след управлението на Жан Виденов. Каква беше разликата в българската икономика от 1990 и тази от 1997?

  Само две години след споразумението с кредиторите стана ясно, че България отново не може да плаща. Много зле предоговореният дълг - слабо намален и с изключително високи лихви по брейди-облигациите направи невъзможно обслужването му, особено при очевидно ретроградното управление на Виденов и БСП.

 Страната плащаше с последните си резерви и отново се изправи пред фалит, с изчерпани валутни резерви и изключително бързо обезценяваща се валута. Всички останали симптоми се повториха. Причинено бе второ, след 1989, пълно обезценяване на спестяванията - тогава основно на домакинствата. Единственият източник на валута бяха международните финансови институции и страната бе принудена да изпълни техните ултимативни изисквания, за да спаси националната валута и да избегне втора катастрофа в разстояние на 7 години.

  Имате голям опит в преговорите както с частни, така и с държавни кредитори, а също и с Международния валутен фонд. Кое според вас е най-важното, за да постигне една задлъжняла страна споразумение с кредиторите си?

  Най-важното е политическата ѝ класа да има воля и да е готова на саможертва. Без пълно политическо себеотрицание, споразумение не може да бъде постигнато. Никой народ, никога, не може да разбере и приеме жертвите, които следва да направи, за да спаси това, което може да се спаси. Няма по-ненавиждани политици от тези, които са постигнали тези споразумения и са ги изпълнили. Нека си спомним съдбата на Александър Стамболийски, след като подписа Ньойския мирен договор и въведе квесторите на победителите в Българската Народна Банка и Министерството на Финансите. 

 Предполагаме, че следите кризата в Гърция. Как виждате развитието й в следващите месеци, а и в по-дългосрочен план?

 Лабораторията за управление на риска е публикувала за своите абонати два доклада за гръцката криза. В тях има прогнозни сценарии, за това какво ще се случи в страната. Първият доклад се фокусира върху два вероятни сценария за рисковете от управлението на правителството на СИРИЗА и Независимите гърци. На първо място за самата Гърция, след това за еврозоната, Европейският съюз, НАТО и за България.

  Базовият сценарий прогнозира следната поредица от събития. Представяне на преговорите по дълга за успешни. Възприемане на 60% на икономическата и финансова политика на предходното правителство. Щедрите предизборни и социални обещания няма да бъдат изпълнени. Преследването на олигархията ще бъде опит за заместваща политика. Ще се стигне до загуба на доверие. В края си сценарият води до засилване на социалните конфликти, до нова рецесия и до предсрочни парламентарни избори.

 Резервният сценарий преминава през следните събития. Провал на опита за намаление на дълга. Преустановяване на обслужването на дълга и конфронтация с Европекския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Сближаване с Москва в търсене на финансова и политическа подкрепа. Невъзможност за финансиране на всички бюджетни разходи и финансов колапс. Въвеждане на драхмата, което води до национална катастрофа.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus