Галерия

1

Разбира се. Възстановяването на бившата държавна телевизия ЕРТ също е едностранно действие. И това се дължи на факта, че за да може да я поддържа правителството заяви, че ще увеличи потребителската такса. В същността си обаче тя е данък в полза на трети лица. Фактът, че правителството го нарича по друг начин не променя нищо. Кредиторите са наясно, че е данък в полза на трети лица и че Гърция е поела ангажимент да премахне всички тези данъци. Европейските партньори могат във всеки един момент да заявят на правителството, че не може да възстанови ЕРТ и ще го направят.

Както видяхме, имаше намеса на Европейската централна банка по отношение на решението за необслужваните банкови кредити. Нещата не са никак лесни. Дори и да успее да гласува тези „народни” проектозакони, не е ясно дали правителството ще успее да ги приложи.

Въпреки че до момента не се казва ясно, по всичко личи, че правителството се готви да увеличи ДДС. Оправдана ли е една такава мярка и как ще се отрази на потреблението? Къде е възможно да се приложи?

Според мен решаващ за това ще е месец март. Ако кабинетът не успее да си подсигури необходимата сума от около 7 милиарда евро, която няма как да си осигури чрез вътрешен заем, трябва да получи някаква помощ от Европейския съюз.

Ако това не се случи, кабинетът ще е принуден да пристъпи към драматично повишение на ДДС на основни потребителски стоки, на хранителните продукти. Изявлението на финансовия министър Янис Варуфакис, че ще увеличат ДДС само на стоки, които няма да засегнат повечето от гражданите е меко казано смешно. Очевидно е, че ще увеличат данъка на стоки, които могат да донесат увеличение на държавните приходи.

Засега обаче не е ясно доколко тази цел ще може да бъде постигната, тъй като в периоди на липса на ликвидност данъкоплатците се въздържат от плащането на ДДС. И това се вижда ясно от статистическите данни – към момента задълженията от неизплатени данъци възлизат на 1 милиард евро. Освен това все още не сме наясно каква е точната сума, която ще влезе в държавните каси. Това, че данъкът ще бъде наложен не означава, че ще бъде получен.

Проблемите, които трябва да бъдат решени са много сериозни и причината за тях е теорията на Варуфакис, според който Гърция не иска никакви кредити, ако преди това не си отвоюва преструктуриране на дълга. Това е една теория, която той повтаря от 2010, когато все още беше съветник на Георгиос Папандреу. Но разстоянието от това да си намислил някаква теория до това да станеш министър на финансите на една страна и да я приложиш е огромна. Последния транш от помощния пакет в размер на 7,2 милиарда евро, който той отказа да вземе може да доведат страната до фактически и юридически фалит на Гърция.

Според  Вас, правителството успя ли да прекъсне изтичането на влогове от банките и очаква ли ни банкова криза?

Мисля, че не. Изтичането на влогове продължава. Твърди се, че към момента реалните пари в гръцките банки възлизат на по-малко от 5 милиарда евро и все още не е ясно кога ще може да спре този процес.

Докато самият кабинет продължава да предизвиква нестабилност и опасения за излизане на Гърция от Еврозоната, ще има изтичане на капитали. Това е съвсем логично.

А тези, които теглят парите си сега са дребните вложители с депозитите от 5 – 10 – 12 хиляди евро. Големите „риби” ги изнесоха  много по-рано.

Смятате ли, че в мерките на правителството за осигуряване на средства на държавния бюджет  е включено и орязване на банковите влогове?

В банките няма пари, затова и не го правят. Ако правителството изплати задълженията си към МВФ и за облигации с падеж през март, то няма да има пари, за да плати заплати и пенсии в края на месеца. Ако няма пари и реши да ореже влоговете на практика няма да получи пари, защото номиналната стойност на влоговете може и да е 130 милиарда евро, но към момента и в нарушение на споразумението „Базел 2”, реалната им стойност е много под 10 на сто. Така че, каквото и да орежат от наличните под 5 милиарда евро, тези пари няма да са достатъчни, за да бъдат изплатени заплатите и пенсиите.

Как успя Гърция да насочи срещу себе си не само Германия, но и Испания и Португалия?

Защото никой не може да приеме да отидеш и да му кажеш, че не признаваш договорите, което е подписало предишното правителство. Споразуменията се сключват между държави, а не между правителства. По тази логика никое правителство не би признавало подписа, поставен от предишното.

Втората причина е, че не можеш да казваш, че аз, партията, която спечели 36 на сто от вота на 10 милиона гърци ще променя цяла Европа. Това не може да се случи. Другите не могат да приемат това. А това важи още повече в случаите на Испания, Португалия и Ирландия, които направиха жертви и успяха да излязат от своите меморандуми.

Да не говорим за други страни, където жизненото равнище е много по-ниско от това в Гърция и въпреки това участват в спасителната програма. Точно тези категории страни са най-противопоставени на Гърция в момента.

Колко дълъг живот давате на този кабинет, особено при постоянните необмислени постъпки на неговите членове?

Животът на всяко правителство е директно свързан с рентабилността на опозицията. Към момента в Гърция няма опозиция. Нова демокрация навлиза във фаза на интровертност, ПАСОК на практика не съществува, а партия „Потами” на Ставрос Теодоракис цели да влезе в правителството, а не да го събори.

В тази ситуация кабинетът може да оцелее, освен ако не се случи нещо непредвидено като да свършат парите в банките и да се постави таван от 100 евро на седмица. Тогава нещата ще се променят напълно.