Представяме ви анализа на Никос Аливизатос, Антигони Лимбераки, Христос Розакис и Ана Триандафилиду, членове на Управителния съвет на «Solidarity Now».
«Въпросът не е просто да кажеш „не оставяйте терористите да влязат”. Когато обръщаш гръб на всеки бежанец, защото може да е терорист, обръщаш гръб на близо 20 милиона души. А когато обръщаш гръб на 20 милиона души, тогава всички ще се сблъскаме с една световна криза». Тези думи принадлежат на една доброволка, която предлага услугите си на остров Лесбос. От януари тази година на острова са пристигнали над 428 000 бежанци, търсещи сигурност и възможности за нов живот. В цяла Гърция броят им е надхвърлил 730 000.
За Европа бежанската криза се превръща лека полека в екзистенциална. Дилемата е огромна: ако остави отворени външните си граници, Шенген ще рухне, а заедно с него един от основните принципи на ЕС, а именно принципът на свободното придвижване на хора. Ако пък затвори външните си граници, ще дестабилизира страни като Турция, Ливан и Йордания, които до момента са приели милиони бежанци. Освен това предоставянето на икономическа помощ за Турция и други страни с цел да задържат на своя територия бежанците, както бе решено на последната среща на лидерите на ЕС, не само е свързано с големи разходи, но не е и устойчиво решение.
Докато остават нерешени конфликтите в Близкия Изток, Африка и на други места, Европа ще се дестабилизира, а милиони хора ще стигат до отчаяние и още по-фанатични нагласи. При всички случаи никаква стена около Европа няма да е толкова плътна, за да я предпази от напористи терористи.
В Гърция предизвикателството с управлението на бежанския поток е огромно. Най-голямата опасност, пред която е изправена страната обаче, е да остане извън Шенген, както и европейските държави да затворят една след друга границите си. Ако това се случи, страната ще бъде принудена, сама и изолирана, да приеме десетки, ако не и стотици хиляди бежанци, при това за неопределен срок от време.
За съжаление европейският план за разпределяне на 160 000 бежанци, поискали убежище, от Гърция и Италия в други страни от ЕС все още не е приложен на практика, в резултат на което натискът към тези две страни продължава да е висок. В Гърция единственият официален «hot spot» център, където бежанците могат да бъдат идентифицирани, регистрирани и да получат необходимия документ, за да продължат пътешествието си, функционира на остров Лесбос.
В Гърция едва 1% от пристигащите бежанци подават молба за убежище: от януари до днес техният брой не надвишава 9000 души, тъй като властите не предоставят никакъв стимул за това: нито подслон, нито храна, нито образование или възможности за работа. Би било фатално, ако се изгуби още ценно време и не се предприемат следните 3 действия: (а) да бъдат създадени и да започнат работа центрове за регистрация на бежанци «hot spots», (б) да се увеличат структурите за първоначален прием, и (в) да бъде създадена инфраструктура за дългосрочен престой и интегриране на част от бежанците.
Според плана, включващ 17 точки, договорен от европейските лидери на 25 октомври, Гърция трябва да удвои усилията си и да отговори незабавно на увеличените нужди от прием на бежанците. И точно тук е необходима помощта от страна на гражданското общество и организации като «Solidarity Now», която с подкрепата на Open Society Foundations и правителството на Норвегия, както и с безценното сътрудничество на хуманитарни организации като Лекари без граница, Международния комитет за спасяване и др., включително и местните власти, е развила сериозна дейност за предоставяне на помощ на бежанците на място. Тази дейност включва временно настаняване на бежанците, малка икономическа помощ за семействата, приемащи бежанци, ускоряване на процедурите по предоставяне на убежище особено на уязвими групи (деца, непридружавани от възрастни, самотни родители и др.) с подкрепата на Службата за предоставяне на убежище, изграждането на подвижни пунктове за първоначално приемане на островите Лерос и Кос и т.н.
От 2013 до днес организацията «Solidarity Now» е предоставила над 14 милиона евро, за да бъдат приложени над 70 подобни програми, като е изработила конкретни рамки за предприемане на нови инициативи на различни нива, като например следните:
*Да се увеличат структурите за първоначален прием на бежанци на островите и по сухопътната граница.
*Да се информират искащите убежище за съществуващите възможности за прехвърляне в други европейски държави.
*Да се създаде подходяща инфраструктура за средносрочен престой и интегриране на минимум 50 000 бежанци, както се е ангажирала страната в рамките на общите европейски усилия за справяне с кризата.
*Да се води борба с каналите за трафик на бежанците, в тясно сътрудничество с турските власти.
*Да бъде информирано и мобилизирано общественото мнение в другите европейски страни за огромните усилия, които се полагат в Гърция, както на държавно ниво, така и от гражданското общество.