Обичам да казвам истината в очите, миналата година спечелих награда за това, че казах истината. В много медии го има това изречение: „При нас няма цензура, но…”. Най-големият проблем в журналистиката не е цензурата наложена отгоре, а автоцензурата. Не е страшно, когато някой отгоре се опитва да заглуши твоя глас, случва се постоянно. Медиите и журналистиката нямаше да имат толкова важна роля в обществото, ако не се опитваха да вадят информация, която се крие от хората. Страшното става, когато журналистът си наложи „правилния тон”, правилен, от гледна точка на някакво статукво, нечия друга гледна точка за това как трябва да се представят фактите или направо да се подменят. Това е нещо, с което не съм съгласен и не бих се примирил.
Не смяташ ли че този твой професионален плам и ентусиазъм ще бъдат попарени в нашата действителност?
Надявам се, че не. Имам някакви опасения, но не бих направил такъв компромис със себе си. По-скоро бих се отказал от това да бъда журналист, отколкото да съм човек с автоцензура. Не искам това да е нещото, което да предам на децата си.