Галерия

1

През изтичащата седмица в СИРИЗА за пореден път се разразиха вътрешнопартийни битки. 31 депутати, сред които и председателката на парламента Зои Констандопулу гласуваха срещу втория пакет мерки, но това не създаде никакъв проблем на кабинета. И това, защото мерките все пак бяха приети и преговорите за третата спасителна програма предстои да започнат, благодарение на позитивния вот от страна на проевропейската опозиция.

Очакванията, че „бунтът” на Констандопулу в сряда ще провокира внасяне на вот на недоверие срещу нея от страна на правителството не се оправдаха. Вчерашната ѝ среща с Алексис Ципрас завърши с гръмките ѝ изявления за единство на СИРИЗА, а от страна на кабинета дори нямаше официално изявление за нейното съдържание.

Усещането, че „кучетата лаят, но керванът си върви” става все по-осезаемо с всеки изминал ден. Неофициално правителствени източници посочват, че Алексис Ципрас ще разчисти сметките си с хардлайнерите в партията си на предсрочните избори, които възнамерява да свика през септември. Досегашните му действия обаче показват нежелание да се контрира директно с тях.

Патовата ситуация, в която е поставена Гърция се описва в анализа на журналиста Димитрис Папаконстантину в гръцкия икономически сайт capital.gr, който GRReporter представя на своите читатели:

Кои избори? Кой раздор? И какво от това, че почти една трета от правителството реагира? Това, което се случва с „първото ляво правителство” са безпрецедентни в политическата история на Гърция. Вкопчили са се в министерските места и не искат да ги напуснат по никакъв начин…

Разбира се, за да бъдем честни, не е наличен никой, който да иска да се пребори за тях и да им ги вземе… Но, от друга страна, нещата изглеждат доста странни. Хората чуват премиера да казва, че не възнамерява да напусне поста си доброволно. Вижда Варуфакис да дискредитира с изявленията си пред всички медии на планетата г-н Ципрас и споразумението с кредиторите и след това да дава гласа си в подкрепа на проектозаконите, за да даде... време на правителството.

Лявото крило гласува срещу проектозаконите, но твърди, че не желае да предизвика разделение в СИРИЗА. По какъв точно начин те изразяват подкрепата си, като остават част от правителственото мнозинство? Ако не си съгласен със споразумението, значи не си съгласен и с цялостната политика, която ще трябва да приложи г-н Ципрас. Ако не си съгласен – си тръгваш. Но изглежда, че депутатският стол е не по-малко „сладък”. Колкото до Независимите гърци? Ситуацията е същата, ако не и по-лоша… Те са на път да станат министри до един, само и само за да престанат вътрешните мърморения…

Честно казано, паметта ми може и да ме мами, но не си спомням друг период през последните 40 години, подобен на този, който живеем сега. С един премиер, който управлява заедно с 35 – 40 „протестиращи”, които гласуват срещу основните аспекти на неговата политика. Но за сметка на това те не свалят правителството, като му предоставят възможността да прокарва мерките, които те не подкрепят с вота си… Независимо от това, че  между тях вече се вижда идеологическа и политическа пропаст. А премиерът дори не се интересува от това, след като успява да прокара проектозаконите с помощта на опозицията.

Подобно положение на опозиция, която подкрепя правителството и част от неговото мнозинство се противопоставя на неговата политика досега не е имало. Затова се питам… дали сме стигнали до политически морал от такава степен? И тук нямам предвид опозицията, която е принудена да подкрепя правителството, за да се избегне тоталната катастрофа на страната. Говоря за участниците в управлението. Г-н Лафазанис и най-левите групи в СИРИЗА „беснеят” срещу г-н Циярас и ръководната група, но всъщност това е само престорено. Какво от това, че не гласуват в подкрепа на мерките? Какво от това, че викат? Всичките им действия не поставят под риск абсолютно нищо, след като опозицията подкрепя проектозаконите. Същото важи и за Зои (Констандопулу – председателката на парламента). Само думи, думи, но без никакъв смисъл. Едното шоу следва другото, но в същността на нещата… най-важното е да се запази единството в СИРИЗА…

Затова започвам да се питам.  Дали пък сиризейците не се подиграват в очите на всички ни? Дали пък не са установили свой код, за да намаляват напрежението и да се задейства „клапан за отпускане на напрежението”? Така и всички мерки се прокарват в парламента, и реакциите се изразяват, и проблем няма, и те остават на креслата на властта.