Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Двата живота на отписването на гръцкия дълг

30 Август 2015 / 14:08:23  GRReporter
1118 прочитания

Препечатваме анализа на Аристос Доксиадис, публикуван във вестник Катимерини.

Всяко голямо политическо искане има два живота. Първият – когато някой го поставя, и вторият – когато бъде приложено в даден момент. Така е и с искането на днешното правителство за намаляване на държавния дълг.

Още сме в първия му живот, и то вече повлия на икономиката ни повече, отколкото вероятно ще повлияе, ако някога действително се случи.

Това беше най-емблематичното искане на СИРИЗА като опозиция и основна цел на преговорите, както ги планира Варуфакис. Това беше победа, която премиерът искаше да покаже пред гласоподавателите в рамките на третия меморандум, който подписа принудително. Беше обаче и единственият голям въпрос, по който европейските ни партньори не отстъпиха, поне що се отнася до близкото бъдеще. Затова правителството реши да затегне въжето – докато се стигне до затварянето на банките и докато се окажем на крачка от Grexit. Искането вече струва десетки милиарди на гърците и причини неизмерими щети на бъдещето ни. Ако някога стане действителност, ползите може би няма да компенсират щетите. Толкова ли е важно да се намали дългът, че по тази причина се жертват елементарната нормалност, която имахме миналата година, ликвидността на пазара, резервите на общините и болниците, събирането на данъците, банките, вносът и износът? И успоредно с това се неглижират всички други възможни цели на финансовата политика.

Онези, които следят гръцката икономика отблизо, познават други политики, които биха имали същото или по-голямо положително влияние върху възстановяването й в краткосрочен план, освен структурните реформи, които ще помогнат на развитието в дългосрочен план. Например, има на разположение 35 милиарда евро, които могат да влязат в Гърция от новата програма ЕСПА и други европейски източници. Ритъмът, с който ще идват тези пари, има огромно значение. Ако дойдат рано, резултатът от тях ще по-голям, отколкото ако имахме, например, първичен бюджетен излишък от 2%. Ако се забавят, никакво облекчаване на плащанията няма да ги компенсира. Също толкова пряко отражение върху икономиката има ликвидността на банките, за която правителството няма никакъв план.

Искането за намаляването на дълга обаче има едно безспорно предимство за правителството. Не изисква нищо от самото правителство, за разлика от всяка друга политика с еквивалентна стойност. Укрепването на банките означава да се намалят антикапиталистическите приказки, за да се върнат вложителите, както и някои банки да минат под чужд контрол. Усвояването на европейските фондове изисква управленски способности, както и решения, които биха създали вътрешнопартийни търкания. Привличането на преки чужди инвестиции изисква същото. Да не споменаваме данъците, реформите, корупцията. Ако някой избере някое от тези неща и го размахва като знаме, би трябвало да отговаря за собствената си неспособност да го изпълни. А за дълга са виновни чужденците. Идеална цел за популистката риторика, която отрича необходимостта от трудни начинания в страната и се отвращава от много незначителни теми.

Има известни чужди коментатори, които също предлагат със заповеден тон да се намали дългът. Те са от две категории. Първата категория са макроикономистите, които разглеждат всяка национална икономика като един модел с общо приложение. Проучват някои основни параметри, за да предвидят дали ще има рецесия или възстановяване, без да се занимават с институционални детайли и политически особености. Държавният дълг е от малкото сравними параметри на всяка икономика, той е свръхвисок в Гърция, следователно – ето един очевиден начин да се подобри положението: намаляваш това, което виждаш от своята гледна точка. Усвояването на европейски фондове не влиза в общите модели, следователно ги игнорират. Балансите на банките са микроикономика, влияят се и от неикономически фактори, като страха на вложителите, следователно, не им се придава особено значение. Дори не им минава през ум да се изтъргува заличаването на дълга за други малки искания, защото в техния свят икономическата политика се прилага от една истинска държава и не е резултат от преговори.

Втората категория са големите фондове, които инвестират в държавни облигации и техните производни. За тях не съществуват произвеждащи предприятия, технологии, трудови отношения, не съществува цялата социална среда, която определя дългосрочния потенциал на всяка нация. Всяка страна не е нищо повече от ценните й книжа, които се продават на световните пазари. По-нисък дълг означава по-добри гаранции, нищо друго. Правителството отдава повече значение на техните инвестиционни критерии, вместо на компаниите, които ангажират капиталите си в Гърция за много години, влагат собствен труд и дават работа, за да се увеличи националният доход.

Намаляването на дълга може да е много полезно за дългосрочното развитие на Гърция, ако се добавят редица други необходими политики. До днес обаче искането работи в обратна посока и отменя или неглижира най-важните решения. За да могат празнодумците да надуват фалшивия си патриотизъм и плиткия си космополитизъм, презирайки света на производството.

 

Категории: анализ Аристос Доксиадис Катимерини гръцки дълг заличаване
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus