Галерия

1

Вчера следобед гръцкият вестник „Вима“ публикува на своя сайт текст, описващ предложение на Европейската комисия за споразумение. Преди дори да бъде разпространена новината, тя бе опровергана както от Комисията, така и от гръцкото правителство. Въпреки това новината продължава да се обсъжда, при това в някои случаи в социалните медии доста бурно. Затова си струва да хвърлим поглед върху това, което казва текстът, посочва в анализа си за capital.gr журналистът Петрос Лазос.

На първо място в публикацията на „Вима“ става дума за мерки на стойност 5 милиарда евро, които трябва да бъдат гласувани до юни. В замяна на това ще бъдат изплатени 5 милиарда евро за покриване на нуждите от ликвидност на гръцката държава. По-конкретно това са:

-    1.8 милиард евро – останалите средства, които трябва да изплати еврозоната като последен транш.

-    1.9 милиарда евро – печалбата на Европейската централна банка от гръцките облигации, купени чрез програмата Securities Market Program.

-    1.2 милиарда евро – също печалба, която ще получи Европейската централна банка след плащането на съответните облигации през юли и август. Естествено ако бъдат платени.

Т.е., според публикацията, средствата, които подлежат на непосредствено плащане, възлизат на 3,7 милиарда евро. Тук обаче има един проблем, а именно доколко реалистично (и истинско) е това предложение. За да стане ясен мащабът на проблема, припомняме, че само за да бъде платено на притежателите на гръцки държавни облигации през юли и август са необходими 6.6 милиарда евро, плюс лихви в размер на 690 милиона евро. И още 194 милиона евро през август. Така общата сметка възлиза на близо 7,5 милиарда евро. Като се добавят към тях онези над 2,2 милиарда, които трябва да бъдат платени на Международния валутен фонд през юни, се получава така, че до края на август външните задължения на гръцката държава ще достигнат общо 9,8 милиарда евро. Това при условие, че не се сбъдне прогнозата на Международния валутен фонд за първичен дефицит в размер на 1,7-2,1%. Защото тогава необходимата сума ще скочи много над 10 милиарда евро. При това положение докъде ще стигнат тези 3,7 милиарда евро? Няма да стигнат дори за първото плащане към Европейската централна банка на 20 юли.

Но проблемът не е само в цифрите. Много от въпросите, описани в т.нар. предложение, са теми, които няма начин да бъдат приети от Международния валутен фонд (напр. отлагането на реформата в осигуряването). В никакъв случай. Защото необходимите условия за участието на Международния валутен фонд са:

1. Устойчивостта на дълга, и  

2. Осигуреното финансиране за следващите 12 месеца.

Публикацията оставя да се разбере, че Фондът би могъл и да не участва. Това обаче е политически невъзможно в еврозоната. Говори се, че е било условие, поставено от германски депутати на Волфганг Шойбле, за да бъде гласувано удължаване на спасителната програма до края на юни. А са необходими гласовете както на германския парламент, така и на поне още два парламента, за да бъдат отпуснати онези 1,9 милиарда евро печалба на Европейската централна банка.

Биха могли да бъдат посочени още много слаби места в т.нар. предложение, но не е необходимо да бъдат доказвани очевидни неща. Този текст няма нищо общо с Брюксел, там не са и чували за него. Той е продукт на гръцко планиране, изработване и произход. Кой го е написал не е известно, нито пък има смисъл човек да се мъчи да го открие. Лесно обаче може да се предположи, че източникът му произлиза от гръцкото правителство. И то от някои, които имат само повърхностна представа за преговорите. Няма как по друг начин да бъдат обяснени елементарните грешки в цифрите.

При всички случаи този текст не е нищо друго освен поредният епизод от сериала със заглавие «Споразумението идва». Сериал, който гледаме вече четири месеца. Дори и пеша да идваше пустото му споразумение, вече не само щеше да е пристигнало, но и щеше да наближава краят на прилагането му. Тези игрички вече трябва да спрат. И някой да информира гръцкия народ какво действително се случва. Защото, както казва един приятел, вече започват да се чуват двигателите на хеликоптерите, които загряват.