Галерия

1

Интернет гласуването е една изключително благоприятна възможност поради простата причина, че наблюдавайки българския обществен живот от българска територия, ние виждаме непрекъснато влошаване на неговото качество. В България остават все по-зависими, все по-безпомощни, все по- възрастни, все по-маргинализирани групи от хора, които управляващите олигархично-криминални среди все по-често привличат към процеса на политическо представителство в качеството им на безпомощни жертви. Те или купуват гласовете им за 20-30 лева, или оказват върху тях нарастващо брутален натиск, за да контролират вота им в полза на политически решения, които са изгодни на властващата олигархия.

От тази гледна точка имаме непрекъснато влошаване на качеството на демократичното представителство в България и свличане на българската политическа система към едно статукво на полуприкрит мек авторитаризъм в управлението на страната. Този процес е трудно да бъде коригиран, предвид на негативните както демографски, така и политически тенденции през последните години. Бих искал да отбележа, че ако през 90-те години българската демократична гражданска общност представляваше около 40 процента от пълнолетното население и можеше да оказва практически силно влияние върху българския обществен живот и необходимата промяна в България, днес тя едва ли надвишава 8-9 процента. Тоест 6-8 пъти по-малка отколкото през 90-те години.

Всичко това ни показва, че имаме устойчив процес на дегенерация, олигархизация и пропадане на българския икономически, политически и граждански живот в ръцете на една изключително контрапродуктивна авторитарна олигархия, която управлява страната.

Лично аз не виждам друг начин за промяна на посоката на това затъване към дъното освен привличането в българския обществен живот на новата българска диаспора в чужбина – в Европа, Америка и навсякъде по света.

Ако поне част от тези хора, съхранили своето активно отношение и принадлежност към българската нация се завърнат чрез гласуване по интернет или друг тип участие в българския обществен живот, без да е необходимо да напускат своите домове по света, това би имало изключително важно значение за промяна на потенциала на българското общество.

Какви са опасностите от фалшифициране на вота при електронното гласуване в сравнение с традиционния начин на гласуване?

Съществуват два противоположни отговора на този въпрос. Единият е, че на практика интернет гласуването е изложено на опасности, свързани с хакерски действия, които биха могли да нанесат върху достоверността на подадените гласове по-големи поражения, отколкото обичайните нарушения на гласоподаването, които се случват чрез традиционните методи на гласуване в избирателните секции в страната и чужбина.

Алтернативната гледна точка е, че рисковете за опорочаване на вота чрез интернет гласуването не са по-големи отколкото в случаите, когато се гласува в избирателните секции. Въпросът е в качеството на технологичното обезпечаване. И от тази гледна точка има множество технологични проблеми, които трябва да бъдат решавани. Аз не съм специалист по тях, но в Европа има известни фирми, които са участвали в организирането на интернет гласуване в някои страни, които имат натрупан опит и технологични методи за избягване на този тип нарушения на анонимността на вота или на неговото свободно упражняване. Това са важни методи, за да може да се гарантира почтеността и свободата на гласуването.

Така че по този въпрос няма единство. На този етап, тъй като в България ще имаме референдум на 25 октомври по въпроса, е много важно тези фирми или техният опит да бъде доведен в някакъв обобщен вид до знанието на българските граждани, за да могат те да вземат адекватни решения за това дали да подкрепят или да отхвърлят възможността за интернет гласуване.

Когато става дума за българския казус, още веднъж искам да подчертая основния акцент: Интернет гласуването на този етап може да послужи преди всичко за привличане на българите в чужбина към българската гражданска и политическа общност. Съществува и чисто морална предпоставка това да се случи. Защото голямата част от тези българи продължават да помагат на своите близки в България и това им дава легитимното право да участват в управлението на българското общество, след като допринасят за неговото икономическо и социално, все пак ограничено, но благоденствие.

Как беше организирана кампанията в подкрепа на участието в референдума, кои са нейните основни организатори и какви действия ще предприеме до 25 октомври?

Аз ще участвам в кампаниите както на регистрирания комитет за електронното гласуване, начело на който се намира Мануела Малеева, така и в кампанията на „Прозрачност без граници –България”, която има за цел да разясни на българските граждани основните проблеми, свързани с електронното гласуване. Като неправителствена организация „Прозрачност без граници” няма право да агитира за или против електронното гласуване, но има право чрез своята кампания да покаже на българските граждани важността на този проблем и на самата възможност те да участват пряко в решаването на ключови национални проблеми чрез национални референдуми.

Защото досега имаше един подобен национален референдум по въпроса за АЕЦ „Белене”, на който гласуваха около 20 на сто от имащите право на глас българи. По този начин референдумът не придоби задължителна сила в неговите решения за депутатите в българския парламент.

Ако на предстоящия референдум не положим усилия да се повиши броят и процентът на гласуващите български граждани не само може да се окаже, че сме неглижирали възможността за едно решение по въпроса за електронното гласуване, но че сме ерозирали и самия инструмент за пряка демокрация – референдума като начин за пряко волеизлеяние на гражданите в управлението на България.