Галерия

1

В своя публикация агенция Ройтерс твърди, че излизането на Гърция от еврото – независимо дали е целенасочено или заради някоя „катастрофа”, е малко вероятно. Но въпреки това е възможно Атина да бъде задължена да въведе един алтернативен начин на плащане, съчетан с еврото, ако не се постигне споразумение в близко бъдеще, се твърди в публикацията, базираща се на европейски високопоставени служители.

Заедно с това, агенцията припомня предупреждението на висш европейски чиновник от тази седмица, че Атина може да остане без евро до 20 април.

„В някакъв момент, когато правителството няма да има нито едно евро, за да плати заплатите и пенсиите, може да започне да издава IOUs (от I Owe You –  „длъжник съм ти”) - бонове, които ще осигуряват изплащането на конкретна сума на притежателя им”,  твърди чиновникът.

„Този вид бонове ще се търгуват на вторичния пазар, много обезценени спрямо еврото, и ще се превърнат във  „валута” заедно с еврото”, добавя той.

Отбелязва се, че боновете IOU не биха се приемали навсякъде и за всеки вид сделка – като например при пазаруване в магазини. Те могат да се използват да плащане на сметки към държавата, поне в началото.

След това, ако правителството остане без пари, ще бъде принудено да наложи ограничения в движението на капитали, за да предотврати масовото изтегляне на влоговете, както стана в Кипър, се казва още в публикацията.

По този начин правителството би избегнало спирането на плащанията по дълга.

„Тази мярка би била временна, за да се задържи на власт правителството, с надеждата, че ще може да се предоговори споразумение с партньорите и да се размразят повече пари”, твърди друг еврочиновник пред Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че Атина изключва тази вероятност, макар че в миналото е намеквала, че може да отложи плащания вътре в страната, за да обслужва дълга.

„Няма начин да принудиш една страна да излезе от еврото или от ЕС, а Гърция няма никакво желание да го прави по своя воля”.

„Ако искат да фалират, е по-добре да го направят вътре в еврозоната, отколкото извън нея”, твърди трети високопоставен европейски чиновник.

Във всеки случай, най-големият въпрос при евентуален такъв развой на събитията е какво ще прави Европейската централна банка с гръцките банки.  Ще ги остави да се сринат,  като ги принуди да се рекапитализират с новата валута? Или би могла да се съгласи, при положение, че сривът ще има катастрофални последствия, да ги рекапитализира чрез Европейския механизъм за стабилност ESM?

Агенция Ройтерс завършва анализа си, като подчертава, че тези варианти са теоретични и дори не са обсъдени официално, както твърдят източниците, на които се позовава.