Галерия

1

Какво би означавало едно спиране на плащанията в рамките на еврозоната за Атина? Вестник „Катимерини” разговаря с бивши служители и фактори от пазарите, за да си изгради представа за последствията от едно такова решение, което ще доведе както страната, така и еврозоната, до непознати територии.

Най-малко вероятни са две форми на спиране на плащанията – поне докато съществуват други, с по-малка политическа и икономическа цена. Първото е много обсъжданото издаване на обещателни документи за плащането на заплати и пенсии, което би било равностойно на въвеждането на успоредна валута. Ако вземе това решение, Алексис Ципрас излага себе си на обвинение, което той самият често използваше от опозиционните банки в парламента – че предпочита да обслужва задълженията на държавата към кредиторите, вместо да се погрижи за нуждите на гражданите.  Вторият безнадежден избор е неплащане на задълженията към малкото частни  кредитори на Гърция. Което и да било спиране на плащанията би довело до задвижване на клаузи за кръстосано неизпълнение (cross-default clauses) и до кредитно събитие. Това би довело директно до фалиране на банките: те ще бъдат принудени да намалят стойността съкровищните бонове на стойност 15 милиарда евро, които притежават, а държавни ценни книжа в портфейлите им  (или ценни книжа с държавна гаранция) ще станат неизползваеми като обезпечение за получаване на ликвидност от страна на Европейската централна банка. В допълнение, активите от отложени данъчни задължения на банките, които в някои случаи са голяма част от капиталовата им база, ще са в неопределено състояние в случай на фалит на държавата.

Като се има предвид графика на задълженията за следващите седмици, кредиторът на Гърция, който е най-вероятно да остане с „червен” кредит, е МВФ. В случай, че това се случи, процедурите са много конкретни. Фондът изпраща незабавно писмо, с което иска бързо превеждане на сумата. През следващите дни натискът се усилва. Ако мине месец без положително развитие, Кристин Лагард ще информира изпълнителния съвет, че Гърция закъснява със задълженията си към Фонда - нещо, което може да се случи и много по-рано, ако е ясно, че няма да има плащане.

Според кредитното споразумение между Гърция и Европейския фонд за финансова стабилност EFSF, неплащането на задълженията към МВФ е „случай на неизпълнение” (event of default). В този момент, EFSF има два варианта. Единият е да изиска незабавно всички задължения на Атина – общо 140 милиарда евро.  Нещо такова, което би задвижило клаузите за кръстосано неизпълнение в частния сектор, няма да се случи, защото би довело до фалит на самия Европейски фонд за финансова стабилност. Вторият избор е анулиране на кредитното споразумение, което означава, че Гърция няма да получи други финанси от механизма.

Ключовият въпрос е какво ще направи Европейската централна банка. Натискът който вече съществува в Управителния съвет за ограничаване на предоставянето на механизма за спешна ликвидност ELA за гръцките банки вероятно ще се увеличи извънмерно. Това ще зависи от становището на рейтинговите агенции, които ще намалят кредитния рейтинг на страната. Две от тях обаче (S&P και Fitch) обявиха неотдавна, че непогасяването на задължение към официален кредитор не е непременно кредитно събитие.

Удължаване

Теоретично, има възможност за избягване на всичко това, ако бъде договорено удължаване на срока за  внасянето на някоя от вноските на Гърция към МВФ – нещо, което се е случвало често в миналото. За да стане това, трябва да има договореност между Атина и Лагард – при строги условия относно политиките, които ще бъдат приложени от гръцкото правителство, както и с шефа на ЕЦБ Марио Драги, за да продължи централната банка да подкрепя с ликвидност гръцките банки. Ако това не бъде осигурено, ще е необходимо удължаването на плащанията да бъде съпроводено с налагане на капиталов контрол. Според информациите, Янис Варуфакис е проучвал възможността за такова удължаване на срещата си с Лагард, и е получил категорично „не”.

Никоя страна не е обявявала спиране на плащанията към МВФ от учредяването му през 1945. Закъснелите кредити (с 6 и повече месеца) към Фонда през март 2015 достигнаха 1,66 милиарда евро – сума, по-малка от онази, която Гърция трябва да плати през следващите 50 дни. Лошите длъжници на МВФ са три страни – Сомалия, Судан и Зимбабве.