Галерия

1

Руският президент Владимир Путин покани гръцкия премиер Алексис Ципрас да посети Москва на 9 май. В телефонния разговор между двамата, в който Путин поздрави Ципрас за изборния успех на партията му той посочил, че го кани на честването „на победата на народите срещу нацизма”.

От своя страна гръцкият премиер подчертал значението на борбата срещу нацизма и изразил намерението да приеме поканата. Така, в деня, когато обединена Европа ще чества своя ден Алексис Ципрас ще се намира на военния парад в Москва.

Според гръцки медии по време на разговора са били обсъдени различни теми, като двамата лидери особено внимание на ситуацията в Украйна и се обединили около мнението, че в региона трябва да се възстанови мирът и стабилността. В същото време Владимир Путин изразил задоволството си от позицията на Атина по време на заседанието на външните министри на ЕС, където бе обсъдено налагането на допълнителни санкции срещу Русия заради политиката й спрямо Украйна.

Правителствени източници окачествяват като позитивно развитие поканите към премиера и министрите на външните работи и отбраната да се намират в Москва на 9 май. Паралелно с това обаче се разграничават от сценарии, според които Гърция би могла да търси финансиране от Русия и подчертават, че единствените, от които Атина търси подкрепа за решаването на финансовите си проблеми са нейните европейски партньори, пише гръцкото издание Катимерини.

Междувременно ред събития породиха опасения относно вероятността от промяна в геополитическата насоченост на Гърция. Едно от първите действия на Алексис Ципрас като премиер бе да възнегодува срещу начина, по който бе взето решение на Европейския съюз срещу Русия. Последваха разкрития, според които министърът на външните работи Никос Кодзиас е поддържал контакти с руския националист Александър Дугин, както и информации на гръцки кореспонденти в Москва, според които Русия изразила готовност да разгледа вероятно искане за финансова помощ от страна на Гърция.

Според бившия министър Андреас Андрианопулос обаче сценариите, че тези събития са показателни за завой в гръцката външна политика са силно преувеличени. На дискусията на тема: „Възможен ли е завой във външната политика във време на сътресения”, която се проведе в ръководения от него Институт по дипломация и международни отношения той посочи, че фактът, че гръцкият външен министър е организирал лекция на Дугин в Пирейския университет не означава, че той цели да насочи Гърция към Евразийския съюз. „Както видяхме, Никой Кодзиас прие изцяло предложенията на ЕС за Русия. И това, защото Гърция няма да има никаква перспектива, ако „разклати кораба  Европа”. В същото време страната няма причина да се конфронтира директно с Русия”, допълни той.

По думите му Атина изглежда да има подкрепата на САЩ и Великобритания. „Това, което крие риск е страната да се превърне в инструмент за натиск между САЩ и Централна Европа. Когато в даден момент двете страни се споразумеят съществува опасността „инструментът” да се озове на земята”, каза още Андрианопулос.

Той определи новия гръцки кабинет като неопитен. „Действията на правителството не са особено сръчни и при все че задоволяват неговите поддръжници не са особено благоприятни за спазването на необходимия баланс в международните отношения”. Той категорично отхвърли преценката, че гръцкото правителство прилага „теорията на игрите” както в икономиката, така и в международните отношения, като посочи, че при нея играчите са равностойни, докато позицията на Гърция е много далеч от това да бъде описана като благоприятна.

Историкът Танос Веремис подкрепи мнението, че една пряка конфронтация с Русия не би била в полза на Гърция, като заяви иронично: „В Гърция трябва да престанем да гледаме на Русия от една страна като на комунистическия Съветски съюз и от друга като на легендарния „рус род”, който ще ни спаси от незнайно какво. Русия е една страна, която в момента има своите финансови и други проблеми. Колкото до Украйна, един добър гръцки външен министър би била да познава добре историята и да обясни на европейските си колеги, че нещата там не са еднозначни. Че поне една трета от украинците са проевропейски и антируски настроени”.

Веремис изрази надеждата, че в новия гръцки кабинет ще вземе превес рационализмът, а не сантиментално приетите решения. „В тази връзка, никога не можах да разбера решението на Андреас Папандреу да поддържа толкова близки отношения с Арабския свят за сметка на тези с Израел, които са стратегически важни за гръцките интереси. Да се надяваме, че сега няма да надделеят интернационалистките теченията в СИРИЗА, а тези, които ще са в полза на гръцките интереси”.

В заключение той посочи: „Гръцкото общество е толкова объркано от популизма на последните десетилетия, че разделението в близкото бъдеще няма да е левица – десница, а разум – безумие. Да се надяваме, че ще сме на правилната страна и тя ще надделее”.