Галерия

1

Гръцките банки подготвят аварийни планове за вероятно орязване на депозитите. Това се твърди в публикация на Financial Times.

Вестникът се позовава на източници от банковите и бизнес кръговете, който са запознати с мерките.  Според тях, плановете включват орязване с поне 30% на влоговете над 8 000 евро като един все по-вероятен сценарий, който се отнася за най-малко една банка.

Един гръцки вариант на bail-in (вътрешна рекапитализация, при която депозитите над определена граница се трансформират в капитал на банката) прилича на спасителния план, договорен за Кипър през 2013, пишат от Financial Times. Тогава парите на вложителите бяха „конфискувани”, за да могат банките да покрият дефицитите си. В Кипър орязването беше наложено на негарантираните влогове от над 100 000 евро.

Този план може да се приложи като част от рекапитализацията на гръцките банки, която би могла да бъде договорена с кредиторите. „Орязването може да се осъществи в рамките на цялостно преструктуриране на банковия сектор, след завръщането на Гърция към спасителната програма”, заявява източник на Financial Times. „Това не е нещо, което ще се случи веднага”, допълва той.

Служители от еврозоната твърдят, че не е взето решение за ликвидация на която и да е гръцка банка, нито за bail-in на влоговете. Тази процедура може да започне с изявление на Европейската централна банка, че банките са в несъстоятелност, или ако се спре кранчето на спешното финансиране.

Банките са затворени от понеделник, гърците могат да теглят от банкомати само по 60 евро на ден, за всички процедури е необходимо одобрение от специална комисия на Министерството на финансите и на Банката на Гърция. При това положение двама високопоставени банкери от Атина заявяват за Financial Times, че резервите от ликвидност на страната могат да захранват банкоматите само до средата на следващата седмица.

Резултатите от референдума ще определят колко бързо Гърция ще постигне споразумение с кредиторите. В момента не се обсъжда въпросът за несъстоятелността на гръцките банки, но е ясно, че те ще бъдат повлияни от това колко бързо страната ще влезе в нова програма, подчертава един от банкерите.

Гръцките депозити са гарантирани до 100 000 евро, според указанията на ЕС, но във Фонда за гарантиране на влоговете в Гърция има само 3 милиарда евро. Те не са достатъчни, за да покрият всички депозити в случай на банков срив, отбелязват от Financial Times.

След 6 месеца на изтичане на депозити от банките, в тях са останали малко сметки, които надминават 100 000 евро, се добавя в публикацията. „Логично е банките да проучват въпроса за орязване на малките влогове като част от една рекапитализация. Това би могло да се смята като еднократен данък”, заявява анализатор за Financial Times.

Междувременно, Лука Кацели, президент на Националната банка, опроверга публикацията на Financial Times за орязване на влоговете над 8000 евро.

В изявление за телевизия Скай госпожа Кацели подчерта, че публикацията е „съвършено невярна”. Тя отбеляза, че влоговете до 100 000 евро са абсолютно гарантирани. Кацели каза, че е заявила същото и за FT, когато са я потърсили за коментар на информацията, и потвърди, че никоя банка не разглежда такъв сценарий. Тя заяви обаче, че тези решения се вземат от Европейската централна банка и от надзорните власти. Според нея банките, откакто са под надзора на Европейския механизъм за стабилност, проучват всички сценарии, но те не включват орязване на влоговете над 8000 евро.

Запитана докога банкоматите ще имат пари, Лука Кацели повтори, че ликвидността е напълно осигурена до края на банковата ваканция – понеделник вечерта. Според нея нещата след това ще зависят от решенията, които ще вземе Европейската централна банка в понеделник сутринта. „Решенията на ЕЦБ ще определят рамките на финансиране на банките през следващите дни”, подчерта Кацели. Тя призна, че ако няма по-нататъшно увеличение на финансирането от Механизма за спешна ликвидност ELA „тогава сигурно ще има проблем през следващите дни”.