Галерия

1

Днес в съда на Ретимно на остров Крит започна съдебен процес срещу германския професор по история Хайнц Рихтер. Срещу него бяха повдигнати обвинения по приетия миналата година закон срещу расизма във връзка с части от книгата му „Битката за Крит”. В нея Рихтер посочва, че „жестоки и варварски практики са използвали не само нахлуващите войски, но и въстаналите срещу тях критяни”. Според прокурора в Ретимно изрази като този съставляват „отрицание с поругаващ характер на извършените срещу критския народ нацистки престъпления”.

Случаят предизвика поредица от реакции на острова, където страстите бяха разпалени включително от факта, че дори депутати се готвят да дадат показания в полза на обвинението. От друга страна членове на гръцката академична общност излязоха с петиция в подкрепа на германския си колега и подчертават, че „е изключително притеснително през настоящата 2015 да се инициират криминални процеси срещу историци за позициите, които изразяват в научните си публикации. Дискусиите по научни въпроси не следва да се намират в огражденията на популизма”.

Очаквано, в гръцката преса се появиха и много коментари, които осъждат както криминализирането на научната мисъл, така и националистическия начин на тълкуване на историята. Един от тях е статията на журналиста Андреас Замбукас в електронното издание liberal.gr със заглавие: „Делото на срама, делото Рихтер”.

„Моя приятелка – учителка ми разказа една стара случка с ученичка от 9-ти клас в часа по история. Малко преди началото на изпитите през юни тя заявила: „Ох, госпожо, изучаваме Пелопонеската война в продължение на толкова много часове и все още не съм разбрала кои са добрите и кои-лошите…Този Тукидид е толкова скучен!”.

Действително това е големият проблем с Тукидид. Че няма добри и лоши. Няма „герои”, митове, легенди и народностни комплекси. Защото Тукидид  се смята за баща на политическия реализъм – водещата мисловна школа в международните отношения и стратегическите науки. Той е освободен от всички комплекси, които националната история създава през следващите поколения, за да ги запази хомогенни. Не на последно място Тукидид е един известен грък. Той е един от тези, с които новогръцкото ни съзнание винаги се „гордее”, без обаче да разбира защо.

Делото срещу германския професор Рихтер, което се разглежда днес в Ретимно, е основано за закона срещу расизма (обвиненията са по член 2 на закон 4285/2014) по повод негов интелектуален продукт. Прокурорът в Ретимно започна криминално гонение, понеже прецени, че някои части от книгата на Рихтер със заглавие „Окупацията на остров Крит” представляват „отрицание на нацизма срещу жителите на Крит с поругаващ характер”.

Забележете сега за кого говорим: Професорът по история в Манхаймския университет е посветил цялостната си научна дейност на Гърция и Кипър. Заедно с професора по археология от Хайделбергския университет Райнхард Ступерих са издали 67 тома на поредицата „Пилеас” на тема гръцка история и археология. В том 12 на „Пилеас” е поместена докторската дисертация на Херман Франк Майер, озаглавена "От Виена до Калаврита". Това е трудът, който дава окончателните отговори за събитията там. В том 8 на същата поредица са поместени протоколите на проведената конференция на Протестантската академия в Бад Бол на тема: „Помирение без истина? Германските военни престъпления в Гърция по време на Втората световна война” с автори Гибелер, Ступерих и Рихтер. За „изключителните си заслуги в публичното пространство, които повишават международния авторитет на Гърция” Рихтер е награден с орден "Феникс" от бившия президент на Гърция Константинос Стефанопулос.

През 2014 факултетът по политология на Университета в Крит решава да връчи на Рихтер почетна преподавателска диплома за научната му дейност във връзка с гръцката история. Това е и поводът за днешното съдебно дело срещу него. Така, за пореден път, започва един луд сериал на раздвояване между „патриоти” и „прогресивно мислещи” във връзка със съдържанието на историческия разказ на Рихтер. Една класическа конфронтация между „вековни” противници, които се борят яростно за случилото се в миналото. Нещо като война върху трупа на Историята, за който се карат две войски от друг свят и различна култура.

Във всички случаи, паметта е голям проблем за общото ни съзнание. В действителност тя е халюциногенният фактор, който създава всичките ни национални фантазии и не ни позволява да прочистим съзнанието си. И другото е тази идентичност, която продължава да е един „умствено недоразвит слуга”, обречен да носи на раменете си великото ни и героично минало. Защото никога не го поставихме под съмнение. Защото не започнахме една голяма дискусия така, както направиха германците и други народи за себе си и да открием кой е съвременният грък и кое е истинското му място в света.

Фактът, че в момента тече един съдебен процес от типа на „светата инквизиция”, който бе породен от недостатъците на един лицемерен антирасистки закон, е толкова трагикомичен. И това, защото се появиха един военен „бащица на народа” и един прокурор - „истински критянин”, които съдят историята. И зад тях се намират орди от граждани и политици, които са готови да спечелят национални похвали от „линчуването” на един учен. Колко низки инстинкти побира мрежата на измислиците и на шовинистичната истерия!