Галерия

1

В началото на февруари 2012 за първи път се появи официално терминът «Grexit». Използва го Willem Buiter, Global Chief Economist на Citigroup, в един свой доклад до клиентите на Citigroup. От тогава терминът бе широко използван за около година, а сега се появи отново малко преди предизборния период през януари и продължава да се използва до днес, при това често. Това твърди Петрос Лазос в анализа си, публикуван от capital.gr.

През последните три седмици в различни икономически сайтове и в Twitter се появи един нов термин - «Grexident». Това е съчетание на «Grexit» и «accident» (инцидент) и означава в съкратен вид израза «излизане на Гърция от еврозоната поради инцидент». Как се появи той ли? Явно правителственото „криволичене“, противоречия и „изхвърляне“ създадоха впечатление и очаквания за един такъв инцидент.

«Но нали една страна не може да излезе от еврозоната, не е предвидено подобно нещо в договорите», ще кажете вие. Не е съвсем така. Наистина Европейските договори не предвиждат процедура по излизането от еврозоната на страна-членка. Това обаче може да се случи, ако въпросната страна наруши някоя от основните клаузи в договорите. Без да иска или нарочно. Т.е. по начина, който юристите наричат de facto.

Следователно, ако една страна-членка пожелае, тя може да го направи, като например започне да печата своя валута.

Не е случаен фактът, че след изборите премиерът и финансовият министър отхвърлят с погнуса вероятността от излизане на страната от еврозоната. Особено министърът на финансите го повтаря при всеки удобен случай. Нещо, което не правеха със същия плам преди.

Характерен е изразът: «Еврото не е фетиш». 

Какво означава обаче «инцидент», когато говорим за излизането на една страна от общия валутен съюз? И как би могъл да се случи? Означава да бъде извършено някакво необмислено действие от страна на тази държава, с което въпреки волята си да наруши една или няколко основни клаузи на договорите. Едно такова действие би бил опитът да се намеси в независимата дейност на местната централна банка. Например, като се опита да смени ръководителя ѝ преди изтичането на неговия мандат. Или като поиска да използва наличната ѝ ликвидност за купуването или обслужването на държавен дълг (имат се предвид средствата на самата банка, а не тези на организациите и фондовете, които тя управлява).

«Следователно, ако останалите страни-членки поискат, могат да принудят една страна да напусне еврозоната». Естествено, че могат. «Следователно чрез съчетаването на подходящите видове натиск европейците могат да изгонят Гърция от общия валутен съюз, когато поискат». Да, но тук ключовата дума е «искат». Досегашното им поведение не показва да го искат. Въпросът защо е така е тема на съвсем различен и обширен разговор, но вече е ясно, че е така. Пролича си и при последните преговори. Докато смятат, че подобно развитие на нещата е възможно да бъде избегнато, с техните условия, те ще го избягват.

«Следователно гръцкото правителство може да използва заплахата от Grexit и да спечели отстъпки». Категорично не. «Защо ли?» Защото «има много начини да одереш една котка», както казват англосаксонците. Опитайте се да си представите и да сравните последователността от факти и действия по-долу с текущото положение на Гърция:

1. Механизмът за спешна помощ (ELA) не спира да финансира гръцките банки, въпреки липсата на обезпечения, но се ограничава до абсолютния минимум, или дори малко под него.

2. Непрекъснати тегления на депозити, и то в големи количества, едно източване на банките с бавни темпове.

3. Поради горните факти, ограничаване на възможностите за теглене на ден, от сметка и т.н.

4. Малко по-късно, поради липса на свежи пари в банките, по-големи ограничения върху общото свободно движение на капитали за внос на бизнеса и т.н.

Както можете да разберете, ако всичко това се случи, Гърция ще остане извън еврозоната. Но ще има една почти парализирана и непродуктивна банкова система, замръзнала икономика и няколко милиона много ядосани граждани.

Сега е времето на големите решения за всяко едно правителство, което би трябвало да има за своя основна цел, както го иска огромното мнозинство от гърците, избягването както на «Grexit», така и на «Grexident».