Галерия

1

  Георги Ганев e икономист, завършил в САЩ през 1997 и оттогава работи в България основно на две места – преподава в Стопански факултет на Софийски Университет и е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, който е независим изследователски институт. Член е на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2008-2013 е бил председател на управителния й съвет. Темите, от които особено се интересува, са макроикономически анализ, макроикономическа и парична политика, парична теория, икономика на развитието, институционална икономика и политическа икономия. С Георги Ганев разговаря Полина Спартянова.
    До каква степен би бил възможен GREXIT?
    Първо, важна уговорка: не съм юрист и изобщо не съм запознат с юридическата страна на въпроса – в смисъл, какви са юридическите детайли и нюанси, дали е възможно излизане от еврозоната без излизане от Европейския съюз. Изключително важен юридически въпрос е в каква валута ще бъде деноминиран досегашния държавен дълг на Гърция – това също е изцяло юридически въпрос, по който съм чувал различни тълкувания. Той е от ключово важно зачение, освен ако Гърция за пореден път в историята си не реши просто да обяви фалит и да престане да обслужва дълга си.
    Икономически, излизане от обща ваута е напълно възможно, при това не е особено сложно с изключение на някои важни решения, които трябва да се вземат – основно за първоначалния курс на новата национална валута, за избора на режим на парична политика (или, на технически език, въпросът за избор на номинална котва). Между другото, Гърция вече е правила подобно излизане – от Латинския паричен съюз, на когото е членка от 1860-те години до неговото разпадане поради Първата световна война. В този смисъл излизане на Гърция от еврозоната не би било нищо ново под слънцето. За самата еврозона това би било новина, но не и за историята на паричните съюзи или дори на самата Гърция.
    Как той би се отразил на гръцките инвестиции в България и на търговския стокообмен между двете страни?
    По отношение на гръцките инвестиции в България виждам възможност за две противоположни тенденции, без да мога да гадая коя от двете ще надделее. Първо, предположението ми е, че евентуална нова гръцка валута ще е значително по-евтина от еврото – ако тя остане толкова скъпа, самото излизане от еврозоната е безсмислено от стопанска гледна точка. Това ще причини бягство от тази очаквано слаба и очаквано все по-отслабваща (поне за известен период) валута. Бягството от валутата обикновено взема формата на капитали, напускащи страната – и част от тези напускащи Гърция капитали е вероятно (много вероятно, най-малко по линия на банките) да се насочат и към България, където и без това вече има доста сериозна база от гръцки фирми и работещи капитали. Второ, обаче, предположението ми е, че самата Гърция поне за известен период след напускането на еврозоната ще изпитва драстичен глад за капитал, което пък ще намалява възможността на гръцки капитали да се насочват накъдето и да било, включително към чужбина, в това число и България. Това е от вече много десетилетия положението на самата България – вътрешният глад за всякакви капитали доминира и износът на капитал от България навън е изключително скромен (макар последните години да нараства видимо). По линия на първото предположение можем да очакваме ръст на гръцките инвестиции в България. По линия на второто – спад. Кое ще надделее – не знам.
Що се отнася до стокооборота, при очакваното от мен значително поевтиняване на евентуалната нова гръцка валута и съответно относително поскъпване на лева спрямо нея, най-вероятният резултат ще е чувствително намаляване на българския износ за Гърция и чувствително нарастване на гръцкия износ за България. Тук веднага държа да предупредя – за много хора е валидно клишето, че подобно развитие (намаляване на гръцкия внос и увеличаване на гръцкия износ) е добро за Гърция, но аз рязко се разграничавам от това клише. Поевтиняване на евентуалната гръцка валута ще означава едно единствено нещо: официално признание и обявяване на драматично обедняване на гърците спрямо всички страни и хора, които получават доходите си в по-силните валути. Промяната в търговския баланс просто ще отрази това относително обедняване. Точно тази беше ситуацията и в България през 1997 – силно подобряване на баланса по текущата сметка, което обаче просто отразяваше рязкото обедняване на българите спрямо другите поради хиперинфлацията на лева.
    Ще има ли преки последствия за българската икономика в подобен случай?
    Ще има, но не особено големи. Аз лично от години вече споменавам, че основното значение на гръцката икономика за България не е толкова в банките, нито дори в гръцките инвестиции и фирми, нито дори в гръцкото ноу-хау за правене на бизнес, за усвояване на европейски фондове, за оползотворяване на неизползвани от българите ресурси като например изоставената земя (макар всички тези неща да са много важни). Най-значимата за България връзка с гръцката икономика е значителната заетост на българи в Гърция. За съжаление, сериозно отслабване на евентуална гръцка валута ще направи Гърция по-малко привлекателна за тези хора и доходите, които те ще продължат все пак да генерират там ще спаднат точно както и доходите на всички гърци спрямо българските. Това съвсем очевидно няма да е добра новина нито стопански, нито социално за България. За мен лично това ще е нова демонстрация на напълно ясния за всеки икономист (но непознат за националистите) факт, че по-богати съседи е по-добре от по-бедни съседи.
    Как ще се отрази това на стабилността на еврото и еврозоната?
    Доколкото не очаквам нищо положително да се случи с гръцката икономика, с гръцките доходи и със социалното положение на гърците (неща като бедност и неравенство) при евентуално напускане на еврозоната, особено в краткосрочен план, новините от Гърция след като тя евентуално напусне по-скоро ще стабилизират еврозоната. Причината за това ще бъде, че новините от Гърция ще създадат политически стимул на страните от еврозоната, които трябва да предприемат значими реформи, да го направят по-бързо и по-решително.
    В случай на преминаване към национална валута, като драхмата например, доколко въвеждането на валутен борд по подобие на този, който имаме в България, може да играе някаква стабилизираща роля за финансите на страната?
    За мен лично като български икономист предложението Гърция да излезе от еврозоната, за да въведе валутен борд, е логически противоречиво. Откъм България, която е във валутен борд, дори с всички трусове в еврозоната е напълно ясно, че за страната е стриктно по-добре да е вътре в еврозоната, отколкото във валутен борд. Между членство в еврозоната и валутен борд привързан към еврото очевидно за предпочитане е членство в еврозоната. По никакъв начин не ми е ясно как изобщо е възможно положението на дадена икономика, която вече е членка на еврозоната, да се подобри, ако тя излезе от нея и се обвърже с валутен борд пак към еврото.
   Тук трябва да подчертая, че обвързване на гръцката валута през валутен борд към която и да било друга световна валута освен еврото би било пряка покана за катастрофа от аржентински тип – такъв валутен борд не може да издържи по дефиниция, доколкото гръцката икономика е доминиращо обвързана с търговски и капиталови потоци, фактурирани в евро.
    Дори новото обвързване да стане на нов, по-нисък валутен курс за новата гръцка валута, валутният борд ще забрани по-нататъшно поевтиняване на гръцката валута, което неминуемо ще означава отново блокиране на способността на Гърция да обезболява загубата си на конкурентоспособност поради неправене на реформи чрез поевтиняване на валутата. Значи пак ще трябва да се правят също толкова болезнени, а може би и по-болезнени поради отлагането, реформи, но вече след загуба на жизнен стандарт поради отслабената валута.
    Да не говорим, че въпросът откъде ще се вземат международните резерви, които да гарантират валутния борд в Гърция, към момента няма отговор. В България навремето дойдоха от МВФ, но България е не просто рядко, а единствено изключение – единственият случай в историята на одобрен и подкрепен от МВФ валутен борд. Да не забравяме, че МВФ е част от Тройката – а излизане на Гърция от еврозоната би било и същностно, и риторично, и морално отхвърляне на Тройката от страна на гръцкото общество – МВФ няма да е щастлив и едва ли ще подкрепи новия режим. Сметката просто отникъде не излиза.
    Ако остане Гърция в еврозоната, много анализатори се опасяват, че поради нежеланието й да се реформира, страната ще остане да се влачи по дъното за много години напред. Вие на какво мнение сте?
    На обратното. Просто защото и като наблюдавам макроикономическите данни на Гърция, и като се основавам на личните си наблюдения от остров Тасос, където ходя на море със семейството си вече 8 години, не приемам тезата, че в Гърция липсват реформи. Да, има съпротива срещу реформите, да, те се осъществяват доста по-бавно, отколкото на други места – например балтийските републики или Ирландия, които действаха бързо и решително, платиха висока краткосрочна цена, но вече забравиха за цялата тази история и растат с внушителни темпове. Но реформи има, прекомерно раздутият държавен сектор се сви и като пари и като хора, реалните заплати – достигнали преди кризата неудържимо неустойчиви нива – се свиха, много до неотдавна затворени за конкуренция ниши в гръцката икономика се отвориха със съответните стимули за повишаване на производителността.
    Вярно е, че още много има за правене, но и свършеното далеч не е малко. Преди години да получа касова бележка на Тасос беше напълно невъзможно. Сега вече не само има касови бележки, които редовно се издават, но вече мога да предплатя почивката си по банков път – което означава платени данъци – вместо с превод по Уестърн Юнион, за който гръцкият финансов министър няма как да разбере.
    Гръцкият бюджет, преди обслужването на дълга, е на плюс от известно време насам и продължава да се подобрява. Безработицата спада, макар и малко, вече цяла година. Заетостта нараства, особено силно през последните две тримесечия с данни. Икономиката расте през последните 12 месеца с данни около два пъти по-бързо от българската. Реалното потребление на домакинствата също нараства през цялата 2014.
    Реформи има и те дават резултат. Моето очакване е, че ако Гърция остане в еврозоната и продължи с реформите (дори и предоговорени като обхват и срокове), тя доста дълго ще расте по-бързо от самата еврозона. Напротив, очаквам Гърция дълго време да се „влачи по дъното“ именно ако напусне еврозоната и съответно се откаже от реформи и започне краткосрочно да обезболява този отказ с непрекъснато поевтиняване на валутата.
    Това, което „многото анализатори“ би трябвало винаги да подчертават, ако са интелектуално откровени, е, че важната променлива не е „членство или не-членство в еврозоната“, а „правене или не-правене на реформи“. Ако Гърция прави реформи, тя няма да се влачи по дъното независимо дали е членка на еврозоната или не. Сторед мен ако е членка ще е по-добре, отколкото ако не е членка, но и в двата случая няма да се влачи по дъното. Ако Гърция не прави реформи, ще се влачи по дъното независимо дали е членка на еврозоната или не. Между другото и тук ще е по-добре, т.е. дъното ще е малко по-високо, ако е членка на еврозоната, отколкото ако не е.
    Кой е най-сигурният курс, който гръцката икономика трябва да предприеме в следващите години, според Вас?
    Курсът на реформи в съчетание с оставане в еврозоната. Както отговорът ми на предходния въпрос очертава, от гледна точка на дългосрочното гръцко благосъстояние правенето на реформи доминира неправенето на реформи и оставането в еврозоната доминира напускането на еврозоната. Реформите вече дават резултати, които Гърция ясно може да покаже на своите партньори, и стига да има достатъчно убедителни политически аргументи за това, обхватът и сроковете на реформите могат да бъдат предоговорени с цел намаляване на краткосрочната им социална цена (дългосрочно тя няма как да бъде намалена, тя може само да бъде поотложена във времето).
    От гледна точка на политическата икономия, според мен днешното гръцко правителство е в уникалната ситуация да може да се възползва политически от вече постъпващите добри новини в резултат на болезнените реформи, свършени от предходните правителства. То може да „яхне“ политически и риторично една възстановяваща се поради самата си вътрешна жизненост икономика, да използва неминуемо постъпващите добри новини, за да прилага постепенни реформи – особено популярни такива като запушване на корупцията, озаптяване на окопалите се олигархични интереси, облагане на ползващи се с привилегии богаташи – и да се яви на следващи избори като явен и популярен фаворит.
    Как оценявате стратегията на управляващата партия СИРИЗА за прекратяване на режима на икономии в Гърция?    
    „Режимът на икономии“ в Гърция няма как да бъде прекратен. Просто защото понятието „режим на икономии“ има единствено риторичен смисъл в идеологизирани политически спорове и прикрива една неизбежна житейска реалност. Става въпрос за вместване в собствената черга, в собствените възможности. През целия период от началото на века досега Гърция живее отвъд чергата си, отвъд възможностите и производителността на своето стопанство. Това няма как да продължи.
    То няма да продължи ако Гърция остане в еврозоната, защото правилата в нея пречат някой дълго време да живее отвъд чергата си назаем. То няма да продължи и ако Гърция напусне еврозоната, защото тогава вместването в чергата, в собствените възможности, ще трябва да стане ударно, чрез рязък спад на относителния жизнен стандарт поради обезценената валута. След което способността да се живее отвъд чергата назаем ще е драматично дисциплинирана от желанието на световнита капиталови пазари да финансират подобен живот - точно както и България в момента е ограничена и дисциплинирана.
    Гърция няма как да продължи да живее отвъд чергата си назаем. Няма как периодът от първото десетилетие на века, когато продуктът средно на човек от населението в Гърция е около три четвърти от продукта средно на човек в ЕС, а потреблението средно на човек в Гърция е по-голямо от потреблението средно на човек в ЕС, да продължи безкрай. Независимо дали ще наречем изравняването на тези две съотношения „режим на икономии“ или не.