Галерия

1

  Георги Ганев e икономист, завършил в САЩ през 1997 и оттогава работи в България основно на две места – преподава в Стопански факултет на Софийски Университет и е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, който е независим изследователски институт. Член е на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2008-2013 е бил председател на управителния й съвет. Темите, от които особено се интересува, са макроикономически анализ, макроикономическа и парична политика, парична теория, икономика на развитието, институционална икономика и политическа икономия. С Георги Ганев разговаря Полина Спартянова.
    До каква степен би бил възможен GREXIT?
    Първо, важна уговорка: не съм юрист и изобщо не съм запознат с юридическата страна на въпроса – в смисъл, какви са юридическите детайли и нюанси, дали е възможно излизане от еврозоната без излизане от Европейския съюз. Изключително важен юридически въпрос е в каква валута ще бъде деноминиран досегашния държавен дълг на Гърция – това също е изцяло юридически въпрос, по който съм чувал различни тълкувания. Той е от ключово важно зачение, освен ако Гърция за пореден път в историята си не реши просто да обяви фалит и да престане да обслужва дълга си.
    Икономически, излизане от обща ваута е напълно възможно, при това не е особено сложно с изключение на някои важни решения, които трябва да се вземат – основно за първоначалния курс на новата национална валута, за избора на режим на парична политика (или, на технически език, въпросът за избор на номинална котва). Между другото, Гърция вече е правила подобно излизане – от Латинския паричен съюз, на когото е членка от 1860-те години до неговото разпадане поради Първата световна война. В този смисъл излизане на Гърция от еврозоната не би било нищо ново под слънцето. За самата еврозона това би било новина, но не и за историята на паричните съюзи или дори на самата Гърция.
    Как той би се отразил на гръцките инвестиции в България и на търговския стокообмен между двете страни?
    По отношение на гръцките инвестиции в България виждам възможност за две противоположни тенденции, без да мога да гадая коя от двете ще надделее. Първо, предположението ми е, че евентуална нова гръцка валута ще е значително по-евтина от еврото – ако тя остане толкова скъпа, самото излизане от еврозоната е безсмислено от стопанска гледна точка. Това ще причини бягство от тази очаквано слаба и очаквано все по-отслабваща (поне за известен период) валута. Бягството от валутата обикновено взема формата на капитали, напускащи страната – и част от тези напускащи Гърция капитали е вероятно (много вероятно, най-малко по линия на банките) да се насочат и към България, където и без това вече има доста сериозна база от гръцки фирми и работещи капитали. Второ, обаче, предположението ми е, че самата Гърция поне за известен период след напускането на еврозоната ще изпитва драстичен глад за капитал, което пък ще намалява възможността на гръцки капитали да се насочват накъдето и да било, включително към чужбина, в това число и България. Това е от вече много десетилетия положението на самата България – вътрешният глад за всякакви капитали доминира и износът на капитал от България навън е изключително скромен (макар последните години да нараства видимо). По линия на първото предположение можем да очакваме ръст на гръцките инвестиции в България. По линия на второто – спад. Кое ще надделее – не знам.
Що се отнася до стокооборота, при очакваното от мен значително поевтиняване на евентуалната нова гръцка валута и съответно относително поскъпване на лева спрямо нея, най-вероятният резултат ще е чувствително намаляване на българския износ за Гърция и чувствително нарастване на гръцкия износ за България. Тук веднага държа да предупредя – за много хора е валидно клишето, че подобно развитие (намаляване на гръцкия внос и увеличаване на гръцкия износ) е добро за Гърция, но аз рязко се разграничавам от това клише. Поевтиняване на евентуалната гръцка валута ще означава едно единствено нещо: официално признание и обявяване на драматично обедняване на гърците спрямо всички страни и хора, които получават доходите си в по-силните валути. Промяната в търговския баланс просто ще отрази това относително обедняване. Точно тази беше ситуацията и в България през 1997 – силно подобряване на баланса по текущата сметка, което обаче просто отразяваше рязкото обедняване на българите спрямо другите поради хиперинфлацията на лева.
    Ще има ли преки последствия за българската икономика в подобен случай?
    Ще има, но не особено големи. Аз лично от години вече споменавам, че основното значение на гръцката икономика за България не е толкова в банките, нито дори в гръцките инвестиции и фирми, нито дори в гръцкото ноу-хау за правене на бизнес, за усвояване на европейски фондове, за оползотворяване на неизползвани от българите ресурси като например изоставената земя (макар всички тези неща да са много важни). Най-значимата за България връзка с гръцката икономика е значителната заетост на българи в Гърция. За съжаление, сериозно отслабване на евентуална гръцка валута ще направи Гърция по-малко привлекателна за тези хора и доходите, които те ще продължат все пак да генерират там ще спаднат точно както и доходите на всички гърци спрямо българските. Това съвсем очевидно няма да е добра новина нито стопански, нито социално за България. За мен лично това ще е нова демонстрация на напълно ясния за всеки икономист (но непознат за националистите) факт, че по-богати съседи е по-добре от по-бедни съседи.