Галерия

1

Срещата на върха на Европейския съюз и разговорът на гръцкия премиер Алексис Ципрас с председателя на Eurogroup Йерун Дайселблум създаде очаквания, че Атина и Брюксел е вероятно да постигнат споразумение относно бъдещето на гръцката спасителна програма, независимо от това как ще бъде наречена тя.

Първоначалните радостни публикации в гръцките медии бяха последвани от по-умерени статии, в които се посочва, че европейските партньори на Гърция едва ли ще отстъпят от твърдата си позиция за удължаване на настоящата програма за да удовлетворят искането на новото гръцко правителство за подписване на нова.

В същото време председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че гръцкото правителство е заявило, че е съгласно със 70 на сто от предвиденото в меморандума за икономическа помощ и допълни: „Трябва да видим кои от предвидените действия включва този процент от 70 на сто и кои са в останалите 30 на сто, които Атина отхвърля”. Във всеки случай той подчерта, че всяка отхвърлена от гръцкия кабинет мярка трябва да бъде заместена от друга, която да даде същия финансов резултат.

В тези условия е трудно да се предвиди какъв ще бъде резултатът на предстоящата среща на Eurogroup в понеделник и какви ще бъдат неговите последствия върху гръцката икономика.

Политиката на СИРИЗА и как ще се отрази тя на икономиката на страната бе основната тема в дискусията, организирана от Института по дипломация и глобални въпроси в Атина с участието на икономиста и бивш експерт в Международния валутен фонд Миранда Ксафа.

Тя посочи, че първите изявления на новите министри за прекъсване на приватизациите, одържавяване на предприятия и поредна реорганизация на данъчната система вече предизвикват притеснения относно лошата насоченост на икономическата политика на кабинета. „От одържавяването на дадено предприятие, което работи на загуба няма да има никаква полза. Това, което трябва да ги интересува не е как да увеличат приходите от данъци, а как да намалят държавните разходи”.

Според икономиста така омразният на голямото мнозинство от гърците меморандум не е нищо повече от документ, в който се дават препоръка с цел да се постигне бюджетно оздравяване и подобрение на конкурентността.

„Това, което повечето гърци имат тенденцията да забравят е фактът, че кризата в Гърция не бе предизвикана от токсични банкови, продукти, а от фалита на държавния сектор. До него доведе именно държавната намеса в икономиката”.

Миранда Ксафа бе категорична, че нито едно от управляващите след началото на кризата правителства не е приложило крайно необходимите за задействането на икономиката реформи. „Промените бяха въведени по погрешен начин. Вместо да намалят държавните разходи те налагаха все повече данъци. В същото време бяха проведени половинчати реформи. Например професиите все още не са либерализирани. Всички правителства без изключение ги извършваха с неохота и винаги казваха, че всичко това се прави под натиска на надзорната Тройка. Когато провеждаш реформи по този начин, те няма как да се приемат добре от обществото”.

Според Ксафа „мълчаливото мнозинство” от гърците е за провеждането на реформи, но никой политик не е обяснил досега каква ще бъде ползата от тях за цялото общество. Тя обърна внимание и на силните интереси, които биха били засегнати и дават силен отпор срещу тях.

Но независимо от реториката на членовете на новия кабинет на СИРИЗА и Независимите гърци, икономистът посочи, че единственият път за Гърция е постигането на споразумение с нейните кредитори. „Единствената алтернатива на този път е безредният фалит. През месец март на МВФ трябва да бъде изплатен заем в размер на 1,5 милиарда евро. Гръцките банки вече не черпят финансиране от Европейската централна банка, а от фонда за спешна ликвидност, чиято цена е с около 1,5 на сто по-висока. Държавните разходи могат да се покриват само с вътрешен заем, а през юни е падежът на държавни облигации на стойност 7 милиарда евро”.

Миранда Ксафа се съгласи с мнението на финансовия министър Янис Варуфакис, че гръцкият държавен дълг, чието съотношение с Брутния вътрешен продукт на Гърция е почти 175 на сто е неустойчив, но заяви, че след като кредиторите отхвърлят напълно вероятността от орязването му, трябва да се разгледат други начини за неговото управление.

„Така или иначе обаче, дори и ако кредиторите бяха съгласни да го орежат, това действие нямаше да има никакъв смисъл без провеждането на структурни реформи. За да се възстанови гръцката икономика, новият кабинет трябва да предприеме действия в четири насоки: реформи, привличане на частни инвестиции, уреждане на проблема на банките с проблемните кредити и преструктуриране на дълга. Без тези предпоставки няма как да се постигне намаляването му”.

За решаването на един от най-болните сектори – социалното осигуряване Ксафа заяви категорично, че правителството трябва да отмени всички пенсии на хора, които не са навършили 62 години. „В момента живеем парадокса да се орязват пенсии на 80-годишни хора, за да се дават пенсии на 50-годишни. Належащо е да се приравни размерът на пенсиите във всички социални фондове, тъй кат в част от тях те са в пъти по-високи, отколкото в останалите. Те са резултат на натиска от страна на силни синдикати, които във времето са успели да издействат високи пенсии и ниски възрастови граници. Това е определението на клиентелистката държава. Задължително трябва да бъдат премахнати и данъците в полза на трети лица, които са поне сто на брой”.

В заключение тя подчерта, че ако СИРИЗА действително иска да сложи край на клиентелизма, както твърди, трябва да приложи меморандума за икономическа помощ.