Галерия

1

Тази година над 43 000 души участваха в Атинския маратон, като поставиха по този начин рекорд по брой на участниците.

Победител при мъжете стана Христофорос Мерусис от Гърция с време 2:21:22. При жените победи Минори Хаякари от Япония с време 2:52.06.

Това е първата победа на гръцки маратонец от доста време насам. Първият победител в Международния класически маратон е Теофанис Цимигатос. През 1983 той завършва с време 2:28:18. Най-много победи има Никос Полиас (1993, 1995, 1998, 2000). Именно през 2000 е и последната победа на гръцки бегач в състезанието. През последните 15 години побеждаваха кенийски бегачи, с изключение на 2003, когато победи маратонец от Танзания, и на 2011, когато маратонът беше спечелен от мароканец.

При жените първата победителка през 1983 е Метаксия Берцелеа с време 3:35:52. Последната гръцка победа е също през 2000, когато първа пресече финала Георгия Абадзиду с 2:53:00.

Що се отнася до класацията само на гръцките състезатели, Полиас отново води – той е най-добре представилият се грък в 7 маратона. При жените това е Абадзиду, също със 7 победи, а Магда Газеа има 11 медала от 11 участия.

За първи път е организиран маратон по класическото трасе на Първото гръцко атлетическо първенство, точно преди Олимпиадата през 1896. Тогава побеждава Харилаос Василакос, който на олимпийските игри след това завършва втори след Спиридон Луис.

Най-добрите резултати по класическото трасе са постигнали кениецът Феликс Канди с време 2:10:37 на състезанието през 2014, а при жените - Мизуки Ногучи от Япония с време 2:26:20 от олимпийските игри през 2004.

Най-добрият резултат на гръцки маратонец принадлежи на Никос Полиас – 2:17:56, постигнат през 2004, а при жените – на Мария Полизу – 2:39:10 от Световното първенство през 1997.  

Идеята за класическия маратон и включването му в програмата на олимпийските игри е на французина Michel Breal, лингвист и елинист, приятел на Пиер дьо Кубертен. Той предлага на олимпиадата през 1896 да се повтори „онзи прочут маршрут, изминат от войника в Маратон”.

Смята се, че макар Breal да е публикувал книги за древната гръцка история и митология, когато прави това предложение, всъщност не знае колко точно е дължината на маршрута. След като научава, че дължината е повече от 40 км., се опитва да оттегли предложението, но е късно, тъй като състезанието вече е включено в олимпийската програма и тя е изпратена в много държави. В крайна сметка той предлага да спонсорира състезанието, а гръцкият филантроп Георгиос Авероф осигурява купата за победителя.

Историята на маратона води началото си от античността. Пълководецът Милтиад веднага след победата на атинската войска над персийския цар Дарий изпратил вестоносеца Фидипид от Маратон до Атина, за да съобщи за събитието. Според източниците, той тичал през целия път, влязъл в залата, където заседавал парламентът, изрекъл „победихме” и паднал мъртъв. Тази история е разказана за първи път от Плутарх в „За славата на Атина” през 1 век сл.Хр. Той нарича вестоносеца Терсипос или Евклис. По-късно, през 2 век сл.Хр., Лукиан също разказва историята, но според него бегачът се казва Филипид. Главният източник за гръко-персийските войни Херодот споменава Фидипид като вестоносеца, бягал от Атина до Спарта, за да иска помощ, а след това тичал обратно (разстояние от 240 км.). Херодот не споменава вестоносец, изпратен от Маратон до Атина. Той пише, че атинската войска се страхувала да не би персийски кораби да нападнат незащитената Атина, и побързала да се върне в града още в деня на битката.