Галерия

1

В истинско финансово бреме се е превърнало ползването на жилището както за наемателите, така и за собствениците, при това без да се смята данъчната тежест, която съпровожда притежаването или експлоатирането на недвижим имот. Според тазгодишното изследване на Housing Europe, Европейската федерация за обществени, кооперативни и социални жилища, гърците плащат най-големите жилищни разходи като процент от разполагаемия им доход в сравнение с останалите страни на Европейския съюз.

По-конкретно жилищните разходи възлизат на 37% от доходите, процент, който обаче скача до цели 65% за домакинствата, които се намират близо до границата на бедността. В Европейския съюз този процент достига 22,2% и 41% съответно. За жилищни разходи се смятат наемът за наемателите, или вноската на жилищния заем за собствениците, както и разходите за отопление, водоснабдяване, електроенергия, телефон и общите разходи в блока/кооперацията. Непрекъснатото свиване на приходите на домакинствата (напр. намаляването на заплати и пенсии), в съчетание с постоянното повишаване на останалите разходи (като ток, горива за отопление), докарват все повече гърци до изключително затруднено финансово състояние.

На второ място след Гърция в изследването се намира Дания, където 30% от разполагаемия доход се дава за поддръжка на недвижимия имот, трета е Германия с 28%. Трябва да се подчертае обаче, че в тези две страни процентът на собствени жилища е много по-нисък в сравнение с Гърция. Това показва, че разходите за наем имат много по-голям дял в общите разходи по жилището. Същевременно може да се направи изводът, че позицията на Гърция в класацията се дължи главно на спада в доходите на гражданите като резултат от икономическата криза и безработицата и по-малко на някакъв рязък скок в разходите. Следва да се отбележи, че въз основа на данните от последното преброяване на населението през 2011, в Гърция процентът на притежавани собствени жилища достига 73,2%, а 21,7% са отдаваните под наем жилища. В Германия процентът собствени жилища достига едва 45,4%, а в Дания не надхвърля 51%.

Съответно в Гърция е отчетен и най-високият процент от населението, за което се смята, че е прекалено обременено с разходи по жилището – 33,1%.

Интерес представлява фактът, че страната заема първото място и в други негативни класации, като има най-голям процент граждани с просрочени задължения към дружествата за ток, вода или телефон (31,8%). Също така процентът от гражданите, които имат просрочени задължения по жилищните си кредити, достига 14,9%, като подобен е процентът и на онези, които дължат неплатени наеми. В тази тъжна класация на второ място е Ирландия, а на трето Кипър. Освен това трябва да припомним, че през последните години в Гърция  процентът лоши кредити скочи рязко от 3,6% през 2008 на 28,1% от общия портфейл на жилищните кредити в края на 2014.

Затова не бива да предизвиква изненада фактът, че според оценки на социални работници, от 2009 до 2011 броят на бездомниците в Гърция се е увеличил с 25%, достигайки 20 000 души. Ясно е, че този процент би могъл да бъде още по-голям, ако не съществуваше защитата срещу продажба на търг за основното жилище, особено за доходи под 35 000 евро годишно.

Едновременно с това непропорционално голямата тежест от използването на жилището се отразява негативно и на пазара на недвижими имоти. Така въпреки срива на частната строителна дейност особено през 2011 и след това, броят на непродадените/празни недвижими имоти остава много висок. Същевременно покупко-продажбите продължават да падат, намалявайки с 33,8% през 2014, за да достигнат до по-малко от 10 000 годишно.