Галерия

1

Това става в рамките на плановете, направени от министъра на външните работи Никос Кодзиас още през юни, които обаче той не успя да реализира заради изборите. При това инициативите не се ограничават само в приемането на мерки за изграждане на доверие, но предвиждат и обсъждане на нови идеи около спора за името на Република Македония. 

Срещите, които имаха в Ню Йорк премиерът Алексис Ципрас и външният министър Никос Кодзиас, върнаха двамата политици в суровата реалност, тъй като въпросът с името на съседната страна се върна отново на сцената. Този път обаче проблемът с бежанците и опасността от дестабилизиране на Република Македония създават условия за упражняване на натиск и върху двете столици за намиране на решение.

Фактът, че след доста време американците отново настояват за нуждата от решаване на проблема с името, разкрива проблемите, възникнали от проточването на спора.  

Очакваната обиколка в района и посещението в Атина на американския държавен секретар Джон Кери през ноември ще бъде съпътствана от нов натиск за решаване на спора с името.

Срещата на върха на НАТО

И американците и европейците биха искали да има решение на проблема през следващите няколко месеца, така че през лятото по време на срещата на върха на НАТО във Варшава (8-9 юли) в алианса да бъде тържествено приета и Република Македония.

Във всеки случай обаче гръцката страна твърди при срещите си с чуждестранни представители, че причината за вътрешната криза в Република Македония и опасността от дестабилизирането ѝ не е спорът за името, а нарушаването на правилата на правовата държава и на демократичните принципи от страна на режима на Никола Груевски. Отбелязва се също така, че пътят за евроатлантическата интеграция на страната може да бъде отворен, като ключа за това се намира в ръцете не на Гърция, а на самия Груевски.

Македонският премиер обаче, който под натиска на международната общност се съгласи да бъдат проведени предсрочни избори в началото на 2016, смята отново да заложи на етническата карта, която обаче разделя още повече населението на страната (албанци и македонци).

По време на своята реч пред Общото събрание на ООН Груевски предпочете вместо да покаже склонност към постигане на компромис, да изпрати послание на непреклонност и да затвори вратите за постигане на споразумение с Гърция, като заяви:

«Нашата позиция е известна, т.е. че ние сме македонци, говорим македонски език и живеем в страна, наречена според конституцията Република Македония. Международното право трябва да бъде уважавано от всички и във всяка една ситуация, а не избирателно».

Груевски обаче не скри, че очаква в близко бъдеще да бъдат реализирани мерките за изграждане на доверие, договорени между двете страни, тъй като, както той каза, «ще се създаде благоприятен климат за преодоляване на разногласията по въпроса с името».

Атина смята, че може да се възползва от тези договорени мерки, като някои от тях ще улеснят и търговските отношения, туризма, и като цяло комуникацията между двете страни. Част от мерките за изграждане на доверие, които ще бъдат реализирани в непосредствено бъдеще, се отнасят до железопътната връзка между двете страни, сътрудничеството между митниците и гранична полиция. За Атина е важно всички тези договорености да започнат да се осъществяват като се използва временното наименование FYROM.

Капани

В този процес разбира се, има и капани. Международният посредник Матю Нимиц е проучил възможностите за приемане на Република Македония в НАТО с това временно наименование, като бъде поет ангажиментът преди страната да бъде приета в Европейския съюз въпросът с името да бъде решен. В друг вариант на тази идея се разглежда възможността за приемане в НАТО с едно ново съставно име, което обаче ще бъде признато от всички и ще бъде прието в конституцията едва след присъединяването на страната в Европейския съюз.

Едновременно с прилагането на мерките за изграждане на доверие Атина е склонна да обсъди някои подобни варианти.

В близко бъдеще обаче министър Кодзиас ще трябва да действа много внимателно, тъй като съюзяването с албанците в Република Македония, от което се очакваше да доведе до натиск върху Никола Груевски по въпроса с името, не даде плодове. От страна на Тирана също не беше оценено подобаващо отварянето на гръцкия външен министър към Косово.

След опита си в Ню Йорк гръцкото правителство вече разбра, че спорът за името на Република Македония и непризнаването на Косово ограничават значително възможностите на страната да упражнява съществена политика на Балканите. Още повече че компаниите, които представляваха авангарда за навлизане на Гърция на Балканите или са ограничили дейността си в страната, или се отнасят с резерви към новото гръцко правителство.