Галерия

1

Само 24 часа след като Европейската централна банка повиши с 1,1 милиарда евро лимита на Фонда за спешна ликвидност, от който се финансират гръцките финансови институции, банковата система се нуждае от нов приток на ликвидност, за да преодолее изтичането на капитали.

По официални данни само в четвъртък от банките са били изтеглени депозити на стойност над 1 милиард евро. И въпреки че Банката на Гърция не потвърждава информацията, че е внесла искане за увеличаване на лимита на фонда, според други източници въпросът ще бъде обсъден на днешното телеконферентно заседание на управителния съвет на ЕЦБ.

Така или иначе напрегнатата ситуация в гръцкия банков сектор бе подсилена още повече от публикация на Ройтерс, според която по време на снощното заседание на Eurogroup членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьор изразил съмнения доколко гръцките банки ще отворят идващия понеделник. Информацията не бе потвърдена от ЕЦБ и бе категорично опровергана от гръцкия финансов министър Янис Варуфакис. По-късно обаче репортерът на Financial Times Питър Шпигел съобщи, че информацията е била потвърдена от двама високопоставени европейски представители, участвали в заседанието на Eurogroup.

Опасенията, които предизвиква удължаването на преговорите между Атина и нейните кредитори и непрекъснатите изявления на членове на гръцкия кабинет в подкрепа на сценария за разрив и дори излизане на страната от Еврозоната е причината за непрекъснатото оттегляне на депозити от гръцките банки. От началото на седмицата до вчера са били изтеглени над 3 милиарда евро и банките се затрудняват да се отзоват на нуждите на гръцките вложители. Затова се очаква, че само ден след увеличението на лимита на Фонда за спешна ликвидност с 1,1 милиарда евро, днес ЕЦБ ще обсъди спешното искане за допълнителна ликвидност на гръцките банки.

Според източници, на които се позовава гръцкото издание Катимерини, Банката на Гърция ще поиска допълнително финансиране в размер на 3,5 милиарда евро. Водещи нейни представители смятат, че ЕЦБ ще одобри отпускането на сумата, като подчертават, че тя ще продължи да подкрепя гръцката банкова система, докато съществува вероятността Гърция да сключи споразумение с кредиторите си и да изплати своите задължения. По думите им вероятен отказ от страна на ЕЦБ в настоящия негативен климат и притеснение сред обществото би било много трудно за гръцките банки да се отзоват на оттеглянето на вложения.

Вчера ръководствата на гръцките системни банки са имали среща с вицепремиера и координатор на икономическата политика на гръцкото правителство Янис Драгасакис, от който поискали да ги информира за хода на преговорите с кредиторите. Той заявил, че е оптимист за успешния им завършек, като посочил, че различията между двете страни са малки и скоро ще може да се постигне споразумение. На срещата е било обсъдено също състоянието на ликвидност на банките. Според източници техните представители подчертали пред вицепремиера, че настоятелните изявления в полза на разрив в преговорите и конфликт с кредиторите влошават климата и засилват изтичането на ликвидност.

В същото време, в коментар за публикациите в печата правителствени източници определиха фактите като „план за безсмислено и изкуствено изтичане на капитали с цел да се предизвика суматоха и икономическа дестабилизация”. Според същите източници „Гърция не може да бъде изнудена”. „Народът ни знае кой кърви за да защити неговите интереси и кой играе жалки игри. Усилията на тези кръгове ще пропаднат. Те ще се разбият в хладнокръвието, трезвеността и решителността както на правителството, така и на народа”.

Заслужава да се отбележи, че от декември 2014, когато бяха обявени предсрочните парламентарни избори депозитите в гръцките банки са намалели с около 36 милиарда евро.

Вероятно излизане на Гърция от Еврозоната би предизвикало недостиг на основни стоки, лекарства и горива. Изглежда, че гръцкото правителство се подготвя за тази вероятност, след като според публикация на вестник „Та неа” министърът на развитието и енергетиката Панайотис Лафазанис е поискал от Гръцката петролна компания ЕЛПЕ да разработи план за спешно действие с цел покриването на нуждите от горива в страната в случай на Grexit. В изявления пред изданието източници от ЕЛПЕ са заявили, че запасите на Гърция са достатъчни за следващите 6 месеца, като в случай на нужда този срок може да се удължи с още три месеца. Първата фаза на плана включва използване на военните запаси на горива, които са достатъчни за да бъдат покрити нуждите за три месеца. На втори етап на пазара ще бъдат доставени горива от вече подписани споразумения за бъдещи доставки. За да бъде подсигурено покриването на нуждите за още три месеца в плана се предвижда закупуване на допълнителни количества от чужбина. Те ще бъдат изплатени чрез продукти, които ще бъдат преработени в рафинериите на ЕЛПЕ.

В сила ще бъде и планът за спешна нужда, в рамките на който държавата ограничава използването на автомобили от определени категории с цел да ограничи потреблението на горива.