Галерия

1

Германия дължи на Гърция поне 11 милиарда евро само за принудителния окупационен заем, който страната е взела за сметка на нацистите, въпреки че Берлин не признава това задължение.

Според публикация на гръцкия всекидневник „То вима” до този извод са стигнали членовете на експертна комисия от гръцката Сметна палата, които са взели предвид най-консервативните оценки при изчисленията си.

Председателят на комисията и бивш директор на Държавната съкровищница Панайотис Каракусис подчертава, че посочената сума няма нищо общо с репарациите за предизвиканите щети по време на Втората световна война и Окупацията и последствията й върху икономиката на страната, които може да възлизат на десетки милиарди евро.

Секретният доклад от 160 страници е бил предаден на заместник-министъра на финансите Христос Стайкурас, който от своя страна ще го изпрати на министъра на външните работи Евангелос Венизелос, а той на свой ред ще го представи пред Държавния правен съвет.

По силата на конституцията съветът трябва да проведе заседание и да приеме решение – становище за действията, които трябва да предприеме по случая гръцкият кабинет.

Случаят окупационния заем придоби широка публичност преди около две години, когато бе публикуван секретен доклад, изготвен от гръцкия Върховен съд. В него се описваше следното:

„На 14 март 1942 в Рим завършва среща на финансовите експерти с участието на Италия и Германия, на която се подписва споразумение между двете окупационни сили относно Гърция. То е било подписано от пълномощниците на Италия и Германия в Гърция – Гидзи и Алтенбург.

Решението е обявено на Гърция девет дни по-късно с вербална нота 160/ 23.03.1942, издадена от Алтенбург. Неговият италиански колега внася своята вербална нота с номер 04/6406/461 през същия ден.

На свой ред гръцкият министър на финансите издава заповед към Банката на Гърция, в която нарежда на ръководството да спази посоченото във вербалната нота на германския пълномощник.

В споразумението между двете окупационни сили се посочвало, че:

1. Гръцкото правителство се задължава да предаде на двете окупационни сили и в равни дялове сумата от 1,5 милиарда евро за разходите по окупацията.
2. Всички тегления на суми от Банката на Гърция над посочената ще се предоставят на правителствата на Италия на Германия в драхми и без лихви.
3. Връщането на сумите над 1,5 милиарда драхми ще стане по-късно.

В текста било добавено също, че споразумението ще бъде задействано със задна дата, считано от 1 януари 1942.

На 2 декември 1942 между  гръцкото, германското и италианското правителство бил сключен договор, който съдържал следните нови детайли:

1. Че сумите по заема са определени в постоянна валута.
2. Че отпускането на заема се преустановява на 1 април 1943, когато започва безлихвеното му изплащане, тоест независимо от това кога ще приключи войната.
3. Че вместо описаните в предишното споразумение 1,5 милиарда драхми на месец, разходите по окупацията се покачват на 8 милиарда драхми на месец. Допълнителните суми „ще се предоставят под формата на заем от Банката на Гърция към правителствата на Италия и Германия”.
4. Че задълженията ще се изплащат от април 1943 с месечни вноски, които съответстват на 10 на сто от общата сума, която се съдържа в сметката на 31 март 1943.

И във второто споразумение е запазено условието, че заемът е безлихвен.

Между трите страни е подписано и трето споразумение на 18 май 1943. То на практика е поправка  и предвижда: а) премахването на ограничението на тавана на авансите, тоест сумата от 8 милиарда драхми на месец и б) освен покриването на дневните разходи заемът е трябвало да покрива също разходите по дневните заплащания, строителните материали и горивата на окупаторите. Конкретното споразумение влиза в сила на 1 април 1943.

Ден след публикуването на доклада на Сметната палата във вестник „То вима” Берлин отговори, че не съществува никакво основание, което да позволява на Гърция да изиска изплащането на военни компенсации. В изявленията си говорителят на германското министерство на финансите Мартин Йегер посочи, че до момента гръцкото правителство не е внесло подобно искане.

„Почти 70 години след края на войната въпросът с компенсациите е загубил своята легитимност. Не виждаме никакво основание за подобно искане”.

Той обясни, че това е регламентираният отговор на германското министерство на финансите, който включва и юридическата страна на въпроса и се позова на споразумението от 1960.

„С него изискванията бяха окончателно преустановени. Дори при договора „2+4” за обединението на Германия през 1990 не бе поставен въпросът за изплащане на компенсации. Това бе признато като правен ангажимент в рамките на Парижката харта, която бе приета и от Гърция”, каза в заключение той.